Виенско колело
Виенското колело е увеселително съоръжение, което представлява огромно вертикално колело, въртящо се около ос, разположена в центъра му. По периферията на колелото са прикрепени кабинки с места за сядане. В наши дни то е почти задължителна атракция на лунапаркове, панаири и различни празници.
Изобретено е от Джордж Уошингтън Гейл Ферис младши (George Washington Gale Ferris, Jr.), поради което на английски се нарича Колело на Ферис (Ferris wheel).
Той построява първото такова през 1893 г. за Световното изложение "Света на Колумб", което се провежда в Чикаго, като американския отговор на Айфеловата кула, изградена за Световното изложение в Париж от 1889 г. Диаметърът на колелото е 75 метра, а масата му - 2000 тона. Задвижва се с помощта на 2 парни машини с мощност 1000 конски сили всяка. Към колелото са прикрепени 36 кабинки приблизително с размер на автобус. Във всяка от тях има 20 места за сядане и 40 места за правостоящи, като по този начин общият капацитет на колелото е 2160 човека. Едно завъртане на колелото се извършва за 20 минути. Въпреки че е около 4 пъти по-ниско от Айфеловата кула, колелото е по-високо от който и да е небостъргач по това време. След закриване на изложбата колелото е местено на различни места няколко пъти, докато окончателно е разглобено през 1904 г.
През 1897 година Ферис построява подобно колело във Виена, което е съхранено до наши дни и е една от най-големите атракции на града. Именно от това колело идва и наименованието на български - Виенско колело.
