Византийски теми в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Византийските теми в България
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година

Византийските теми в България са военноадминистративни единици по време на византийската власт в българските земи.

История[редактиране | edit source]

Византия успява да сломи съпротивата на България и да я завладее през 1018 година. Император Василий II Българоубиец предприема мерки срещу възможна съпротива от страна на българите. На аристокрацията са дадени висши благороднически титли и е изселена в Мала Азия. Българската патриаршия получава ранг на архиепископия с център Охрид. България е разделена на теми.

Теми в България[редактиране | edit source]

Северна България е обособена в Паристрион с център Дръстър, Югозападна България - България (Скопие), северозападните части - Сирмиум (Срем), крайните югозападни земи - Дирахий (Драч), Източна Тракия - Македония, земите по река Струма - Стримон, а земите около Солун - Тесалоники - с център Солун. Крайните източни територии стават Тракия Навсякъде са назначени византийски управители, наречени общо стратези.

През следващите години българските земи страдат от нападенията на сърби, маджари и най-вече - от нормани (в югозападните части), узи, печенеги, кумани. В крайна сметка Византия успява да ги отхвърли. Българите са подложени на изпитания. Обаче те привикват да носят оръжие, което се отразява по-късно благоприятно. След въстанието на братята Асен и Петър първо тема Паристрион, а по-късно при цар Калоян и другите теми са освободени и включени в пределите на България.


Византийски теми в България Флаг на Византия
Теми
Паристрион | Македония | България | Тракия | Сирмиум | Дирахий | Тесалоники | Стримон | Филипопол