Византийско право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юстиниан I освен като най-велик законодател в историята, остава в нея и с култовата реплика "Соломоне, аз те надминах!"

Византийското право е класическо (гръко-римско от античността) право. Представлява съвкупност от законодателни паметници, които са преработка на римското право към променените исторически и обществени отношения с, и след налагане на християнството за държавна религия в Римската империя. Във Византия, чието коректно име е Източна Римска империя, наследеното римско право в империята се нарича византийско право.

Изключителна е ролята за/при преработката на римското право във византийско на волята на законодателя, която изменя характера на юриспруденцията. Следствие на тази промяна, византийският юрист през средновековието има понятие за закон, а не за право, както е било през античността. Наименованието на византийските юристи на византийски е законник (νομικοί). Пандектите са заменени във Византия с компилация от законодателните актове - практика достигнала своя пик с приемането на Корпус юрис цивилис. В съответствие с духа на времето правото се слива с религията и вместо античната яснота на концепцията с красноречие на изказа, във Византия се наблюдава юридически помпозен език и многословен стил, повлиян от теологията с настъващата схоластика.

Историята на византийското право условно се поделя на три периода. Първия период обхваща периода от управлението на Константин Велики до идването на власт на Исаврийската династия. Вторият период (717—867) обхваща епохата на иконоборците, а третия чието начало съвпада и с християнизацията и приемането на старобългарската азбука от Първата българска държава, започва с началото на първия ренесанс в историятамакедонския, който настъпва под влияние на поелата управлението на империята Македонска династия и продължава до превземането от османските турци на Втория Рим.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Mousourakis, George. The Historical and Institutional Context of Roman Law. ISBN 0754621081. с. 402–403.

Вижте също[редактиране | edit source]