Византийци

Византийците, или както те самите са се наричали ромеи, са гръкоезичните поданици на Източната Римска империя, наречена постфактум от историците Византия, по името на града Византион, сетнешния Константинопол, който става столица на Римската империя през IV в. Латиноезичното население се е самоназовавало романорум или романи.

Етимология

Названието ромеи (от гръцки език - рωμαίοι и означаващо римляни) идва от името на град Рим. На латински език: Roma, а на гръцки език: Ρώμη. Терминът "Византийска империя" е рожба на по-късната историография от XVI-XVII век, навярно с цел да се направи известно разграничение на средновековната гръкоезична Римска империя спрямо античната Римска империя. По-голямата част от поданиците на източната част от Империята са гръкоговорящи, които след едикта на Каракала от 212 г. винаги са се считали за ромеи (римляни), съответно наричайки държавата си от VI-VII в. нататък — Βασιλεία τῶν Ρωμαίων, т.е. Царство на римляните. Източната Римска империя е имала и сравнително голям брой латиноезично население, но "ромеи" е самоназвание на гръкоезичните поданици.

Не може да се установи със сигурност кога точно се е появил терминът "ромеи" в гръцкия език (койне), но при всички случаи още преди това придобива популярност под формата "ромаиои" в старогръцкия език. След като Римската република води войни през II в. пр. Хр. с антична Македония и успява да я покори, а заедно с нея и антична Елада, която е подвластна на македоните, "ромеи" успява да се разпространи в гръкоезичния свят, още преди самите римляни да завладеят Мала Азия и Източното Средиземноморие през I в. пр. Хр.

История

Византиец често е приемано като тъждествено на грък, понякога дори без самият византиец да е грък. Причината за това е доминантното положение (още от средата на V в.) на гръцкия език и елинистическата култура в рамките на източната част от Римската империя, независимо от факта, че на Балканите има и голяма част романизирано (латиноезично) население, от какъвто произход е например император Юстиниан I Велики. Латинският език е официален във Византия почти до края на VII век. Впрочем византийци са не само гръкоезичните и латинoезичните жители на Византия. Византийци например са галатите, кападокийците, фригийците, коптите, асирийците, арменците, които имат свои езици, но се налага да използват и гръцки език. По-късно през VI в., по времето на Маврикий (582-602) гръцкия език е обявен наравно с латинския за официален език на Империята. В продължение на век се запазва официалния билингвизъм, след което към началото на VIII в. латинския език вече е отпаднал и гръцкия остава единствен официален език. С течение на времето той става и единствения говорим език на Мала Азия.

На Балканите (в Македония и Елада) голямата част от заселилите се славяни и асимилиращи местното византийско население (главно от негръцки произход), през вековете също на свой ред са асимилирани от културното превъзходство на Империята, превръщайки се във византийци. По-голямата част от населението по крайбрежията на Мала Азия е гръцко, както и това в южните части на Балканите, но при всички случаи самосъзнанието му вече е римско към III-IV в. В западната част на Империята, латинският език продължава да бъде основен и продължава да се използва от местното романизирано население дори и след нейното падение и образуването на германските варварски кралства през V в.

След 476 г. Римската империя се управлява само от един император — този в Константинопол. По времето на Юстиниан I Велики (527-565), римляните правят опити да си върнат загубените западни провинции. Следват успешни войни срещу готи и вандали. Империята успява да отвоюва от „варварите“ Далмация, Италия, част от Северна Африка, югоизточния край на Иберийския полуостров, както и островите в Средиземноморието, но за повече няма ресурси. Завинаги извън контрола на римските императори остават териториите на днешните Унгария, Франция, Испания, Португалия, Мароко и др.

През 629 г. император Ираклий I приема титлата василевс, с който акт доста историци считат, че de jure Римската империя се преобразувала в "гръцка" империя. Дотогава владетелят в Константинопол се е титлувал на латински - augustus и imperator romanorum.

В следващите десетилетия и векове, Папството многократно отправя различни предизвикателства от най-различно естество към римския двор в Константинопол, който от своя страна отговаря с репресии! От времето на Никифор II Фока (963-969) нататък, Римската курия официално започва да титлува византийския василевс не „Император на римляните“, а „Император на гърците“.

Употреба

Своеобразният "ренесанс" на империята в началото на XI век бележи и крайната повратна точка на отдалечаването ѝ от римското наследство — през 1054 година са низвергнати посредством Великата схизма от Светата Римска църква "гръцките схизматици". Все по това време избухват византийско-селджукските сблъсъци в Мала Азия. Византийската загуба в битката при Манцикерт през 1071 г. отприщва процес на завоевание на Анатолия от "неверниците". Това принуждава папата на 27 ноември 1095 година, въпреки прясната схизма с Източната църква, да се обяви с гореща молба за подкрепа в защита на източните християни на събора в Клермон. Този акт слага началото на кръстоносните походи. След редица разногласия между византийския управляващ елит и кръстоносните водачи се стига и до злополучното превземане на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Византия изчезва от политическата сцена за повече от половин век. Появяват се няколко държави с подчертан "гръцки" елемент, претендиращи за нейното наследство. По това време е анахронизъм да се говори за ромеи. В официалните свидетелства (грамоти на българските царе и т.н. - виж Търновски надпис на цар Иван Асен ІІ) вече се говори за гърци. Все пак употребата на названието ромеи за поданиците на миниатюрните останки от някога великата Римска империя остава до средата на 15 век, когато Константинопол е превзет от турците. Въпреки това терминът рум миллет продължава да е нарицателно за православните жители в Османската империя от района на Балканите и Мала Азия до началото на Възраждането.

Византийците в България

Това, че много византийци са живели на територия, подвластна на българските владетели е добре известно. Първата категория византийци, тези, чието присъствие в България било принудително e най-многобройната. Тя се състояла от военнопленници и пленено цивилно население, заварено в новозавладените територии. Друга категория византийци в България са свещенослужителите. Анастасий Библиотекар разказва, че когато българският делегат Петър бил запитан, по време на Събора в Константинопол през 867 г., дали когато българите за първи път прекосили Дунава намерили в новозавладените територии гръцко или латинско духовенство, той отговорил, че намерили гръцко духовенство. Последната категория е тази на византийците, които избират да живеят в България. Повечето от тях са търговци. Не трябва да се забравят и образовани граждани, които съчинявали или превеждали и издялвали върху камък прабългарските надписи. Вероятно те били предимно жители, които останали в градовете и селата си след тяхното включване към българската държава. Това, че притежавали функционална грамотност по гръцки език, е доказателство за съществуването на някакъв вид елементарно обучение в империята. След завладяването на Първата българска държава от Византия в началото на 11-ти век на територията на страната отново се заселват компактни маси от византийци.

Пейоративен смисъл

В българската историография е много разпространена употребата на термина византийци за поданиците на някогашната Източна Римска империя. Това обстоятелство се предопределя от отрицателната конотация и обремененост на израза с качеството лукавост, произлизащо етимологически от Лука, единствения евангелист неевреин и грък по народност (т.е. византиец и в българския фолклор е тъждествено понятие на лукав, демек дявол).

Допълнителна информация

Оцелялото от аварските и славянските нашествия латиноговорящо население, живеещо на територията на Балканския полуостров, пък се самоназовава "романи", като останалите народи го наричат влахи или власи. То е оцеляло и до днес. На български език звучи като румънци, а на румънски език - romani. Романоезичното население на Балканите се обособява през късното Средновековие на север от Дунав в своя собствена държава, именувана от българите Влахия. Неслучайно този период е предмет на историята и на съвременния румънски етнос. Същевременно част от планинска Тесалия през Средновековието е наричана Велика Влахия. Съвременната румънска историчка и журналистка Мариана Чеке пише в книгата си "Румъния - позната и непозната" издадена през 1999 г., че "... и до днес румъните си остават единствените езикови наследници на Източната Римска империя, тъй като романизираното население е играло голяма роля във Византия от 4 до 7 век и единствени до днес говорят източно-латинския диалект, макар и със свои особенности и влияния" (Източник : Mariana Cece ,Romania-Impozanza ,Bucuresti 1999). Романизираното балканско население е наричано с името власи, а се обозначава като романи или румънци, т.e. римляни чак след създаването на Румъния през XIX век.

Източници

• Димитър Ангелов, "Византия", Стара Загора, 1994 г.

Вижте също

• Елини