Виктор Булатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Булатов
Лична информация
Роден
Виктор Генадиевич Булатов
22 януари 1972 г. (52 г.)
Ръст175 см
Постполузащитник
Настоящ отбор
Отбор Арсенал (Тула) – треньор
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1990
1990 – 1992
1992 – 1993
1993 – 1994
1994
1995 – 1997
1998
1999 – 2001
2002 – 2003
2004 – 2005
2006 – 2007
2007
2008
2009
Звезда (Москва)
/ Волгар (Астрахан)
МФК Феникс (футзал)
ФК Димитровград
Динамо (Ставропол)
Криля Советов
Торпедо (Москва)
Спартак Москва
Криля Советов
Терек Грозни
Алания (Владикавказ)
Астана
СКА-Енергия
Торпедо (Москва)
8
94
19
26
14
86
30
87
38
51
38
11
15
8
(0)
(17)
(17)
(12)
(3)
(12)
(9)
(7)
(0)
(1)
(2)
(0)
(0)
(1)
Национален отбор
1998 – 2001 Русия6(0)
Треньор
2008
2009
2009
2009 – 2012
2012
2012 – 2014
2014 – 2015
2015 -
СКА-Енергия (асистент)
Ника (Москва)
Черноморец (асистент)
Днепър (Смоленск)
ФК Химки (асистент)
Зенит (Пенза)
Арсенал (Тула) (млад.)
Арсенал (Тула)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Виктор Булатов е руски треньор по футбол и бивш футболист, полузащитник.

Най-известен като футболист е с изявите си в московските клубове „Торпедо“ и „Спартак“. Има 6 мача за руския национален отбор, треньор на „Арсенал“, Тула.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си в „Звезда“, Москва. По-късно играе за „Волгар“, Астрахан.

През 1992 г. е сред първите играчи по футзал (минифутбол) в Русия, след като в родния му град Челябинск е създаден отборът „Феникс“. Печели бронзов медал в шампионата на Русия по футзал.

След края на сезона Виктор решава да се завърне към големия футбол. Треньорът Владимир Юлигин го кани в българския ФК „Димитровград“. Булатов бързо се адаптира в новия си отбор и успява да отбележи 12 гола в 26 мача.

От лятото на 1994 г. играе за „Динамо“, Ставропол. След половин сезон там преминава в „Криля Советов“, Самара. Там е основен играч и от най-важните фигури в състава. През 1998 г. подписва с „Торпедо“, Москва. Става голмайстор на отбора с 9 гола, записва и 9 асистенции. В края на годината дебютира за националния отбор на Русия в контрола с Бразилия, която „Сборная“ губи с 5 – 1.

През 1999 г. Олег Романцев го привлича в „Спартак“, Москва. В състава на „червено-белите“ Булатов става трикратен шампион на Русия, играе полуфинал в Шампионската лига, а през 2000 г. попада под номер 1 в „Списъка на 33-та най-добри“. Изиграва 87 мача и вкарва 7 гола.

След края на сезон 2001 г. Булатов решава, че няма повече сили, за да се задържи в „Спартак“ и се завръща в самарския „Криля Советов“. През 2004 г. преминава в „Терек“, Грозни, където печели първенството и купата на Русия. „Терек“ обаче не успяват да се задържат в премиер-лигата и следващия сезон изпадат, а Булатов напуска.

След това играе за „Алания“, Владикавказ и казахстанския „Астана“.

През 2008 г. подписва със „СКА-Енергия“, Хабаровск, като е играещ помощник-треньор. В началото на 2009 г. е старши треньор на „Ника“, Москва. На 4 юни 2009 г. възобновява кариерата си в „Торпедо“, Москва, играещо по това време в ЛФЛ. Скоро обаче Булатов предпочита да работи в треньорския щаб на „Черноморец“, Новоросийск.

В края на 2009 г. поема отбора на „Днепър“, Смоленск. Под негово ръководство през сезон 2011/12 отборът завършва на 4-та позиция във Втора дивизия. След края на сезона Булатов напуска поради конфликт с ръководството на клуба. След това за кратко е помощник-треньор в „Химки“, а от октомври 2012 г. е старши треньор на „Зенит“ (Пенза).

Източници[редактиране | редактиране на кода]