Виктор Васнецов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Михайлович Васнецов
Wiktor Michajlowitsch Wassnezow 003.jpg
Автопортрет на Виктор Васнецов
Роден 15 май 1848
село Лопял, Руска империя
Починал 23 юни 1926 (на 78 г.)
Москва, РСФСР, СССР
Националност руснак
Стил Романтизъм, Символизъм, Передвижници
Академия Имперска художествена академия
Направление Историческа живопис
Известни творби "Рицар на кръстопътя", "Преместване", "Аленушка", "Богатири"
Повлиян Иван Крамской
Виктор Михайлович Васнецов в Общомедия

Виктор Михайлович Васнецов (на руски: Виктор Михайлович Васнецов, 15 май 1848 - 23 юни 1926) е руски художник, който най-често рисува картини с митологична или историческа тематика. Смятан е за ключова фигура в руския възрожденски период.

Биография[редактиране | edit source]

Детство (1848-1858)[редактиране | edit source]

„Рицар на кръстопътя“ (1878) от Васнецов, обрисуващ митичния герой Иля Муромец.

Виктор Васнецов е роден в малкото селце Лопял във Вятската губерния през 1848 г. Баща му — Михайл Василиевич Васнецов, селски свещеник, е добре образован човек с наклонност към философия, който има дълбок интерес към природните науки, астрономията и рисуването. Дядото на Виктор е рисувал икони. Двама от тримата му сина (Виктор и Аполинари) стават прочути художници, а третият става учител. Припомняйки си детството в свое писмо до Владимир Стасов, Васнецов отбелязва, че е живял „със селските деца и ги е харесвал като истински приятели.“

Вятка (1858-1867)[редактиране | edit source]

От десетгодишна възраст Виктор учи в семинария във Вятка. През тези години в семинарията работи за местен продавач на икони. Помага на полския художник в изгнание Михаил Елвиро Андриоли да изрисува стенописите за катедралата „Александър Невски“ във Вятка.

Завършвайки семинарията, Виктор решава да се премести в Санкт Петербург, за да учи изобразително изкуство. Продава на търг картините си „Жътварка“ и „Девойката с млякото“ (и двете от 1867 г.), за да спечели пари за пътуване до тогавашната руска столица.

Санкт Петербург (1867-1876)[редактиране | edit source]

„Преместване“, 1876 г.

През август 1867 Виктор е приет в Имперската академия на изкуствата. Три години по-късно се появява ново течение в изобразителното изкуство в Русия - Передвижници, което замества академизма. Васнецов се сприятелява с водача на това движение - Иван Крамской, като го смята за свои учител. Той също става много близък със своя състудент Иля Ефимович Репин.

Макар да е иронично, Виктор, чието име се свързва с исторически и митологични картини, се опитва всячески да избегне тази тематика в своите творби. Заради своята графика на Христос и Пилат пред хората“ бива награден с малък сребърен медал от Академията.

В началото на 70-те години на XIX в. Васнецов създава много рисунки, изобразяващи ежедневния живот. Две от тях („Провинциален продавач на книги“ от 1870 и „Момче с бутилка водка“ от 1872) му нося бронзов медал на Световното изложение в Лондон през 1874 г.

По това време той започва да рисува битова живопис с маслени бои. Такива негови творби като „Селските певци“ и „Преместване“ са приети много добре от демократичните кръгове на руското общество.

Париж (1876-1877)[редактиране | edit source]

„Акробати“ в парижко предградие

През 1876 г. Репин кани Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в Париж. Докато е във Франция, Виктор учи класическо и съвременно рисуване — и академично, и импресионистично. По това време рисува „Акробати“ (1877), прави гравюри и показва някои от творбите си на изложения. В Париж той се запалва по вълшебните приказки и започва да включва тематика от тях в своите картини. Като начало е картината „Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“. Васнецов е модел за Садко в рисунката на Репин „Садко в подводното царство“.

През 1877 г. Виктор се завръща в Москва.

Москва (1877-1884)[редактиране | edit source]

„Аленушка“ (1881)

Във края на 70-те години на XIX в. Васнецов се концентрира върху илюстрирането на руски приказки, създавайки някои от най-добрите си творби: „Рицар на крастопътя“ (1878), „Бойното поле на принц Игор“ (1878), „Три царици на подземното царство“ (1879-1881), „Вълшебното килимче“ (1880) и „Аленушка“ (1881).

Тези картини не получават голямо признание и внимание, когато се появяват. Много радикални критици смятат, че те пренебрегват реализма на Передвижниците. Дори известен познавач на картини като Павел Михайлович Третяков отказва да ги купува. Известността на Васнецов нараства през 80-те години на XIX в., когато той се обръща към религиозната тематика, създавайки редица икони.

Киев (1884-1889)[редактиране | edit source]

„Девицата и Христос“ (1887)

В периода 1884-1889 Васнецов е назначен да рисува фрески в катедралата Св. Владимир в Киев. То е предизвикателна работа, отнасяща се едновременно до руските и западните традиции в религиозното изобразително изкуство. Влиятелният критик Владимир Стасов ги описва като кощунска игра с религиозните чувства на руския народ. Друг известен критик — Димитрий Философов, смята, че фреските са „първият мост над 200-годишната бездна, разделяща отделните групи на руското общество.“

Докато живее в Киев, Васнецов се сприятелява с Михаил Врубел, който също участва в изографисването на катедралата. Работейки заедно, Васнецов учи по-младия от него художник. В Киев Виктор успява най-сетне да завърши своята картина „Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“ и да започне най-известната си рисунка „Богатири“.

През 1885 г. художникът пътува до Италия. Същата година работи върху декорите и костюмите на операта „Снежанка“ от Николай Римски-Корсаков.

Късни години (1890-1926)[редактиране | edit source]

„Царевна-лягушка“ (Принцесата-жаба, 1918)
„Снежанка“ (1899)
„Богатири“ (1898)

Следващите две десетилетия са продуктивни за Васнецов, но повечето от по-късните му картини са от второстепенна важност. Той все повече се обръща към други видове изкуство през този период от живота си. През 1897 г. участва заедно с брат си Аполинари в създаването на декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков - „Садко“, а през 1910 създавана нова шапка за униформата на руските военни — така наречената богатирка.

В края на века Васнецов усложнява и прилага своя характерен "приказен" стил в руската възрожденска архитектура. Първа по негов дизайн е изградена църква в Абрамцево, при което дейно участва и Василий Поленов. През 1894 г. си проектира собствено имение в Москва. Следващият му проект е павилионът на Русия в Световното изложение в Париж през 1898. Накрая, през 1904, Васнецов проектира най-известната от "приказните" си сгради - Третяковската галерия.

Между 1906 и 1911 работи по създаването на мозайки за катедралата Александър Невски във Варшава.

През 1912 г. му е дадена благородническа титла от цар Николай II. През 1914 г. създава дизайна на пощенска картичка за доброволците, загинали в Първата световна война.

Той дарява голяма сума от своите пари на Държавния исторически музей, голяма част от чиято колекция е купена чрез даренията на Васнецов. След Октомврийската революция през 1917 г. Виктор се застъпва за някои от религиозните картини (особено тези на Александър Иванов), които биват преместени от църкви в Третяковската галерия.

Васнецов умира през 1926 г. на възраст от 78 години в Москва. Днес на него е кръстена малката планета 3586 Васнецов, открита от Людмила Василиева Журавльова.

Външни препратки[редактиране | edit source]