Виктор Емануил II
|
||||||||||
Виктор Емануил II (на италиански: Viktor Emanuel II.; Vittorio Emanuele Maria Alberto Eugenio Ferdinando Tommaso di Savoia; Виторио Емануеле Алберто Мария Еухенио Фердинандо Томазо; * 14 март, 1820 г. в Палацо Кариняно, Торино; † 9 януари 1878 г. в Рим) е крал на Пиемонт, Савоя и Сардиния 1849-1861. На 17 март 1861, той приема титлата крал на обединена Италия за пръв път в историята, титла която той държи до края на смъртта си през 1878 година. Италианците му дават епитета "Бащата на Родината" (it: Padre della Patria).
Виктор Емануил II е представител на Савойската династия, крал на Сардинското кралство (Пиемонт) от 1849, първи крал на единна Италия (от 1861).
Виктор Емануил II е най-големият син на Карл Алберт († 1849) и Мария Тереза Тосканска († 1855), дъщеря на Фердинанд III (велик херцог на Тоскана) от династията Хабсбург-Лотаринги. Баща му е крал на кралство Сардиния-Пиемонт. Престолонаследникът Виктор Емануил получава титлата херцог на Савоя и учи във Флоренция.
През март 1848 г. в Европа избухва революция и обхваща също и Кралство Ломбардия-Венеция, която има цел да спре австрийското владетелство. Карл Алберт поддържа революционното движение и обявява война Австрия. Виктор Емануил служи като офицер и участва в битки. След загубата на битката при Новара на 23 март 1849 г. неговият баща абдакира за сметка на Виктор Емануил и отива в изгнание в Португалия. Виктор Емануил става крал и е на върха на обеденителното движение Risorgimento, на което става символична фигура. Виктор Емануил II участва в Кримската война 1855/56 г. на страната на Франция, Британската империя и Османската империя против Русия. През 1859 г. войски на Австро-Унгария нахлуват в Сардиния-Пиемонт (-Сардинската война)). Заедно с Франция той побеждава австрийците и Ломбардия попада в Сардиния-Пиемонт.
На 17 март 1861 г. Виктор Емануил e прокламиран официално за крал на Италия. Той умира на 9 януари 1878 г. и син му Умберто I го погребва в Пантеонa в Рим. Надписът в Пантеона гласи: „PADRE DELLA PATRIA“ (Баща на отечеството).
В негова чест е построен паметник на Виктор Емануил II (il Vittoriano) в Рим. Неговото име носи и Галерията на Виктор Емануил в центъра на Милано.
Фамилия и наследници [редактиране]
На 12 април 1842 престолонаследникът Виктор Емануил се жени за ерцхерцогиня Аделхайд Хабсбург (1822-1855), племеница на австрийския император Франц II. Заедно те имат осем деца, от които оцеляват пет:
- Клотилда (* 2 март 1843; † 25 юни 1911), която се омъжва за принц Наполеон ("Плон-Плон"), двоутробен брат на Наполеон III
- Умберто I (* 14 март 1844; † 29 юли 1900), който наследява баща си на престола на Италия
- Амадей I (* 30 май 1845; † 18 януари 1890), крал на Испания (1870-1873), херцог на Аоста (1845–1890)
- Одон Евгений (11 юли 1846; † 22 януари 1866), принц на Савоя и херцог на Монтферат
- Мария Пиа (* 16 октомври 1847; † 5 юли 1911), ∞ 1862 г., съпруга на Луиш I, краля на Португалия
- Карло Алберто (* 2 юни 1851; † 28 юни 1854), херцог на Chablais
- Виктор Емануил (* 7 юли 1852, роден мъртав)
- Виктор Емануил (* 8 януари 1855; † 17 май 1855, умира пет месеца след раждането), граф на Генуа
След смъртта на Аделхайд, Виктор Емануил се жени на 18 октомври за дългогодишната си метреса Роза Верцелана, с която има две деца, които са изключени от наследството на трона:
- Витория (* 3 декември 1848; † 29 декември 1905)
- Емануеле Алберто (* 26 юни 1851; † 25 декември 1894), граф на Мирафиори и Фонтанафреда
Освен това той е баща на извънбрачната дъщера:
- Мария Пия (* 25 февруари 1866), графиня на Montecuccoli
Литература [редактиране]
- Del Boca, Lorenzo. Maledetti Savoia. Casale Monferrato, Piemme, 1998.
- Gasparetto, Pier Francesco. Vittorio Emanuele II. Milan, Rusconi, 1984.
- Godkin, G. S.. Life of Victor Emmanuel II. Macmillan, 1880.
- Mack Smith, Denis. Storia d'Italia. Rome-Bari, Laterza, 2000. ISBN 88-420-6143-3.
- Mack Smith, Denis. Vittorio Emanuele II. Milan, Arnoldo Mondadori Editore, 1995.
- Pinto, Paolo. Vittorio Emanuele II: il re avventuriero. Milan, Mondadori, 1997.
- Rocca, Gianni. Avanti, Savoia!: miti e disfatte che fecero l'Italia, 1848-1866. Milan, Mondadori, 1993.
