Виктор Пелевин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Пелевин
Pelevin.jpg
руски писател
Роден 22 ноември 1962 г. (1962-11-22) (51 г.)
Москва, СССР
Жанр научна фантастика
Дебютни работи „Магьосникът Игнат и хората (приказка)“ (1989)
Известни творби „Generation P“, „Чапаев и Пустота“
Сайт Официален сайт на писателя
Виктор Пелевин в Общомедия

Виктор Олегович Пелевин е един от най-популярните съвременни руски писатели.

Биография[редактиране | edit source]

Виктор Пелевин завършва института по енергетика на Московския технически университет, специалност електромеханика. След уволнението си от армията завършва Литературния институт „Максим Горки“. Сътрудничи няколко години на списание „Наука и религия“, където пише статии за източния мистицизъм. Първият му роман излиза през 1989 г.

Пелевин отбягва честата поява в обществото. Рядко дава интервюта и когато го прави, отклонява разговора от начина си на писане към естеството на човешкото съзнание. Все пак разрешава някои от творбите му да бъдат публикувани на официалния му сайт за некомерсиално разпространение. Някои от романите му са драматизирани в звукови файлове.

Преведен е на повечето световни езици (вкл. японски и китайски). Негови пиеси се играят в Лондон и Париж.

Творчество[редактиране | edit source]

Творбите му носят някои от особеностите на научната фантастика, но са прикрити от многослоево постмодернистично звучене, в което са смесени елементи от поп културата и езотеричната философия. В книгите му често светът и реалността са представени като променливи, напълно податливи на човешките съзнание, воля и интуиция. Пелевин оставя читателя сам да реши какво точно се случва. За да подчертае това, в началото на някои от книгите си добавя следната бележка: „Всяка мисъл, която възникне по време на четенето на тази книга е обект на авторското право. Нелицензираното мислене е забранено.“ В сюжетите разкрива характерни черти на руския народ в прехода след разпада на СССР, като умело впримчва и нишка от ученията и разбиранията на Далечния Изток.

Урсула Ле Гуин вижда Пелевин като продължител на могъщата традиция на социална сатира, започваща с Гогол и минаваща през Булгаков.[1]

Библиография[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

Повести[редактиране | edit source]

Разкази[редактиране | edit source]

  • 1989„Колдун Игнат и люди (Сказочка)“
  • 1990„Оружие возмездия“
  • 1990„Реконструктор (Об исследованиях П. Стецюка)“
  • 1991„Вести из Непала“
  • 1991„Встроенный напоминатель“
  • 1991„Девятый сон Веры Павловны“
  • 1991„День бульдозериста“
  • 1991„Жизнь и приключения сарая Номер XII“
  • 1991„Луноход“ („Луноход“; откъс от повестта „Омон Ра“)
  • 1991„Мардонги“
  • 1991„Миттельшпиль“
  • 1991„Музыка со столба“
  • 1991„Онтология детства“
  • 1991„Откровение Крегера (Комплект документации)“
  • 1991„Проблема верволка в средней полосе (Верволки средней полосы)“
  • 1991„СССР Тайшоу Чжуань. Китайская народная сказка (Правитель)“
  • 1991„Синий фонарь“
  • 1991„Спи“
  • 1991„Ухряб“
  • 1991„Хрустальный мир“
  • 1992„Ника“
  • 1993„Бубен Нижнего мира (Зелёная коробочка)“
  • 1993„Бубен Верхнего мира“
  • 1993„Зигмунд в кафе“
  • 1993„Полет над гнездом врага“ („Полет над гнездото на врага“; откъс от романа „Животът на насекомите“)
  • 1993„Происхождение видов“
  • 1994„Иван Кублаханов“
  • 1994„Тарзанка“
  • 1995„Папахи на башнях“
  • 1996„Водонапорная башня“
  • 1996„Святочный киберпанк, или Рождественская Ночь-117.DIR“
  • 1997„Греческий вариант“
  • 1997„Краткая история пэйнтбола в Москве“
  • 1999„Нижняя тундра“
  • 1999„Явление героя“ („Явяването на героя“; откъс от романа „Generation П“)
  • 2001„Time Out (Тайм-аут, или Вечерняя Москва)“
  • 2003„Акико“
  • 2003„Гость на празднике Бон“
  • 2003„Запись о поиске ветра“
  • 2003„Македонская критика французской мысли“
  • 2003„Один вог“
  • 2003„Фокус-группа“
  • 2004„Свет горизонта“ („Светлината на хоризонта“; допълнение към „Живота на насекомите“)
  • 2005„Who by fire“
  • 2006„Сны о Герое“
  • 2008„Ассасин“
  • 2008„Зал поющих кариатид“
  • 2008„Кормление крокодила Хуфу“
  • 2008„Некромент“
  • 2008„Пространство Фридмана“
  • 2010„Тхаги“

Есета[редактиране | edit source]

  • 1996„Ultima Тулеев, или Дао выборов“
  • 1998„Имена олигархов на карте Родины“
  • 1998„Последняя шутка воина“
  • 2001„Код Мира“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от немски на руски, направен от фенове)
  • 2001„Мост, который я хотел перейти“
  • 2001„Подземное небо“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от немски на руски, направен от фенове)
  • 2002„Мой Мескалитовый Трип“ (на руски не е публикувано, в мрежата има превод от английски на руски, направен от фенове)

Стихотворения[редактиране | edit source]

  • 1993„Осень“ („Есен“; стихотворение от романа „Чапаев и Пустота“)
  • 2003„Элегия 2“
  • 2005„Психическая атака. Сонет“

Награди[редактиране | edit source]

  • 1990 – „Великое Кольцо-90“ за разказа „Реконструктор“
  • 1990 – „Золотой шар-90“ за повестта „Затворникът и Шестопръстия“
  • 1991 – „Великое Кольцо-91“ за повестта „Принцът на Госплан“
  • 1992 – Малая Букеровская премия за сборника „Синият фенер“
  • 1993 – „Великое Кольцо-93“ за разказа „Тъпанът на горния свят“
  • 1993 – „Бронзовая улитка-93“ за повестта „Омон Ра“
  • 1990 – „Интерпресскон-93“ за повестта „Омон Ра“
  • 1993 – „Интерпресскон-93“ за повестта „Принцът на Госплан“
  • 1995 – „Странник-95“ за есето „Зомбификация“
  • 1997 – „Странник-97“ за романа „Чапаев и Пустота“
  • 2000 – Германската литературна награда за литературна сатира „Рихард Шьонфелд“ за романа „Generation P“[3]
  • 2001 – „Нонино-2001“ в Зальцбург, за най-добър чуждестранен писател[4]
  • 2003 – „Премия Аполлона Григорьева-2003“ за романа „ДПП NN“[5]
  • 2004 – „Национальный бестселлер-2004“ за романа „ДПП NN“[6]
  • 2007 – Националната литературна награда „Большая книга“: финалист, един от тримата победители при интернет гласуването сред читателите (романа „Empire V“)[7]
  • 2010 – Националната литературна награда „Большая книга“: трета награда (романа „t“)[8]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ursula K Le Guin, Pinning the tail on the fox, The Guardian, 16 February 2008 (англ.)
  2. Ангел Игов, „Чатуратура“, рец. за „Шлемът на ужаса“ в „Култура“, бр. 15 (2454), 20 април 2007 г.
  3. Buddhas Goldfinger Viktor Pelewin erhält Satire-Preis, Frankfurter Allgemeine Zeitung, 15.12.2000, Nr. 292, S. 46 (нем.)
  4. The winners of the Thirty-eighth Nonino Prize на сайта на наградата „Нонино“ (англ.)
  5. Лауреаты Премии Аполлона Григорьева за 2003 год на сайта „Журнальный зал“ (рус.)
  6. Лауреаты прошлых лет на сайта на наградата „Национальный бестселлер“ (рус.)
  7. „Итоги Национальной литературной премии „Большая книга“, сайт на Националната литературна награда „Большая книга“ (рус.)
  8. „Большая книга“ объявила лауреатов“, сайт на Националната литературна награда „Большая книга“, 23.11.2010 (рус.)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

За него