Виктор Савиних

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Виктор Петрович Савиних)
Виктор Петрович Савиних
съветски космонавт
Информация
Роден7 март 1940 г. (84 г.)
Берьозкини, Кировска област, СССР
Националноструснак
Друга професияинженер
Престой в космоса252 дни 17 часа 38 мин
СелекцияГрупа НПОЕ-4 (1978)
МисииСоюз Т-4
Союз Т-13/?
Союз ТМ-5/Союз ТМ-4
Емблема на мисията
Виктор Петрович Савиних в Общомедия
Пощенска марка на СССР от 1981. Союз Т-4Салют-6. Владимир Ковальонок, Виктор Савиних

Виктор Петро́вич Савини́х (на руски: Виктор Петрович Савиных) е съветски космонавт (с 3 космически полета), руски съветски учен, съветски и руски политик.

Член-кореспондент на РАН (2006), ректор (1988 – 2007) и после президент на Московския държавен университет по геодезия и картография, професор, доктор на техническите науки. Герой на Съветския съюз, герой на Народна република България, лауреат на държавни премии на СССР и Русия, почетен гражданин на Кировска област, Киров и Перм, носител на ордени „Георги Димитров“ и „Стара планина“, съветски, руски и чуждестранни награди, заслужил майстор на спорта на СССР.

От 1989 до 1992 г. е народен депутат в Конгреса на народните депутати на СССР. Избран е за депутат в Законодателното събрание на Кировска област (2009) от управляващата партия „Единна Русия“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 март 1940 г. в с. Берьозкини, Оричевски район, Кировска област, РСФСР.

Завършва Пермския техникум по железопътен транспорт (1960). Постъпва на работа в Свердловската железница. Завършва Московския институт по геодезия, аерофотоснимане и картография (днес: Московски държавен университет по геодезия и картография) през 1969 г. и започва работа в конструкторско бюро.

През 1978 г. е зачислен в отряда на съветските космонавти (Група граждански специалисти № 4) и преминава пълния курс за летене с корабите „Союз“.

Полети в космоса[редактиране | редактиране на кода]

  • Союз Т-4. 14-а основна експедиция на станцията Салют-6, (12 март – 26 май 1981 г.). Командир Владимир Ковальонок. Работят заедно с 15 и 16 експедиция. Продължителността на полета е 74 денонощия 17 часа и 37 минути.
  • Союз Т-13. Орбиталната станиция Салют-7 е без екипаж. Поради повреда с нея е загубена връзката. Задачата на мисията е да се скачи със станцията е да направи необходимите ремонти. Командир на екипажа е Владимир Джанибеков, а бординженер Савиних. Скачването става ръчно. Станцията успешно е ремонтирана и е приета новата експедиция. Полетът е от 6 юни до 21 ноември 1985 г. Савиних остава на борда 168 денонощия 3 часа 51 минути и 8 секунди.
  • Союз ТМ-5. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г. и е част от програмата Интеркосмос. С нея се осъществява вторият полет на българин в космоса. Савиних е бординженер, командир на полета е Анатолий Соловьов, космонавт-изследовател е Александър Александров. Продължителността е 9 денонощия 20 часа и 10 минути.

Общият му престой в космоса е 252 денонощия 17 часа 38 минути.

След космоса[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Савиних (с очила) на 14 конгрес на Руското географско дружество, Санкт Петербург, 2010 г.
Виктор Савиних в Тулуза през 2017 г.

През 1989 г. напуска отряда на космонавтите и става ректор на Московския държавен университет по геодезия и картография, на който пост остава до 2007 г. Професор, председател на Асоциацията на руските висши училища.

Автор е на редица учебници и монографии, статии, посветени на въпросите на дистанционните изследвания на Земята от космоса, както и на научнопопулярни книги за космоса. Главен редактор е на списание „Руски космос“. Член на Съюза на писателите на СССР.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Два пъти герой на Съветския съюз, три пъти награден с орден Ленин, Герой на НРБ, Герой на МНР, награден с орден „Сухе батор“ и медал „Златна звезда“ (Монголия), награден с орден „Войнска слава“ (Сирия).

Почетен гражданин на градовете Киров, Калуга, Перм (Русия), Джезказган (Казахстан), Улан Батор, Дархан (Монголия).

Доктор хонорис кауза на Университета по архитектура, строителство и геодезия (2007 г.)[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проф. Виктор Савиних, сайт на УАСГ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]