Виктор Франкъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Франкъл
Роден 26 март 1905
Виена, Австрия
Починал 2 септември 1997 на (92 г.)
Виена, Австрия
Гражданство австрийско
Националност австриец
Известен с Логотерапия Екзистенциална терапия
Viktor Frankl

Виктор Емил Франкъл (на немски: Viktor Frankl) е австрийски невролог и психиатър (26 март 1905 - 2 септември 1997). Той разработва собствено психотерапевтично учение, което още през 1926 г. обозначава с понятието логотерапия.[1] "Logos", според личното предпочитание на Франкъл, се използва в значението на "дух". Духът е онова измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл и от което според него изобщо тръгва различието между хуманната и ветеринарната медицина. Духът може да се разбира като свобода, съзнание и като волята за смисъл. Тази заявка за излизане от психологизма, както и обвързването на понятията "смисъл" и "здраве", превръщат логотерапията в един от най-силните комуникатори на темата за смисъла на живота във втората половина на 20 в.[2] По собствените му думи, неговата психотерапевтична ориентация съответства на една "висша психология" - идея, заявена за първи път през 1938 г. [3] Той самият избягва да отнася себе си към някое конкретно психологическо направление, въпреки че според всеобщото мнение логотерапията е хуманистична и/или екзистенциална психотерапия.

Съдържание

[редактиране] Живот преди 1945

Франкъл е роден във Виена, в семейство на еврейски чиновник. Според личните му свидетелства, философията силно вълнувала младежкия му ум и въпросът за смисъла на живота било негово "настолно" занимание.[4] Франкъл учи медицина във Виенския университет, и впоследствие специализира неврология и психиатрия. В ученическите си години се интересува от психоанализа, но в крайна сметка попада под влиянието не на Фройд, на когото изпраща писма и материали, а на Адлер. До 1927 г. Франкъл е член на Дружеството по индивидуална психология.[5]Разривът с Адлер дава на Франкъл теоретична свобода и още през 1929 г. той формулира своята идея за трите групи ценности, като пътища за постигане на смисъла в живота[6] По същото време Франкъл започва да прилага и своето терапевтично know-how - "парадоксалната интенция", която описва едва през 1939 г.[7]

Корица на една от книгите на Виктор Франкъл

През 1924 г. Франкъл става президент на организацията „Социалните съученици„ на Австрия. На този пост той предлага програма за с консултации с млади хора, които имат душевни проблеми. През 1930 г. той организира специална акция по времето, когато се раздават годишните свидетелства на учениците и като резултат "за първи път от много години във Виена не бе регистрирано нито едно самоубийство на ученик[8]

Между 1933 и 1937 г. оглавява женското отделение в психиатричната болница "Ам Щайнхоф", наричано "павилион на самоубийците". За тези четири години през ръцете на Франкъл минават около 12 хиляди пациентки[9]. След навлизането на хитлеристките войски Франкъл поема ръководството на неврологичното отделение на болница "Ротшилд". Тук следва един от най-противоречивите епизоди от живота на Франкъл. Тъй като в болницата често докарват пациенти евреи, направили опит за самоубийство, Франкъл търси различни начини за тяхното спасяване, като си позволява да прави мозъчни операции, въпреки че никога не е работил като хирург и дори не е присъствал на хирургична операция[10] По този повод Pytell[11] обръща внимание, че така описаните от самия Франкъл обстоятелства не са нищо друго освен "хирургически експеримент",което само по себе си повдига някои въпроси относно професионалната етика на създателя на "Третото виенско направление".

[редактиране] Концентрационните лагери

На 25 септември 1942 г. Франкъл, съпругата му - Тили Гросер - и родителите му, са настанени в еврейското гето Терезиенщад, където д-р Франкъл предотвратява самоубийства, предлагайки психотерапевтична помощ[12]. Две години по-късно, на 19 октомври 1944 г., той и съпругата му са депортирани в Аушвиц, а след 4 дни там е отведена и майка му. Бащата на Франкъл умира в Терезиещад. Във връзка с преживяванията си в Аушвиц Франкъл разказва следната история: на гарата в Аушвиц новодошлите лагерници трябва да бъдат разпределени - годните за работа ще бъдат настанени в жилищните постройки, а всички останали се изпращат директно в газовите камери. Франкъл твърди, че когато дошъл неговият ред, д-р Менгеле го насочил "наляво", т.е. към газовите камери, но поради объркването и дезориентацията, той се върнал обратно при своите познати, "зад гръба" на д-р Менгеле[13] и така без да знае сам, спасил живота си. В "Ненаписаното в моите книги" Франкъл споменава за още два лагера, в които е бил преместван след Аушвиц - Кауферинг и Тюркхайм, но не уточнява колко време е останал във всеки от тях. По данни на Pytell, през 1991 г. Франкъл споделя пред Робърт Шулер, че е прекарал в Аушвиц 3-4 дни[14]. Отново според Pytell Франкъл прекарва в лагера Кауферинг не повече от 5 месеца, а в Тюркхайм по-малко от 2 месеца. Мнозина биха се изненадали, казва Pytell, да разберат, че Франкъл е бил в Аушвиц само няколко дни, като се има предви, че в "Човекът в търсене на смисъла", той създава впечатлението, че престоят му там е продължил цяла вечност[15]. Лагерническият живот на Франкъл приключва на 27 април 1945 г.[16]

[редактиране] Живот след 1945

През 1947 г. Франкъл се жени за Елеонора Катерина Швинд. Двамата имат дъщеря - Габриеле. Дълги години той е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, но заема професура в Харвард и в университетите в Далас и в Питсбърг. Щатският международен университет в Калифорния създава за него професура по логотерапия. Удостоен е с 27 почетни докторски титли от университети от цял свят. Неговите 31 книги са преведени на 34 езика. Само от американското издание на "Човекът в търсене на смисъла" са продадени 9 милиона копия. Според Библиотеката на Конгреса във Вашингтон става дума за "една от десетте книги с най-голямо влияние в Америка". Последната си лекция Виктор Франкъл изнася на 90 годишна възраст във Виенския университет през 1995 г.[17]

[редактиране] Теория

Поради неговите и други страдания в лагерите, той стига до гениалния извод, че дори и в най-абсурдната, болезнена и трудна ситуация, животът си има свой смисъл и следователно дори страдайки, си заслужава да се живее. Този извод служи за основата на логотерапията на Франкъл. Друг важен извод, който Франкъл си прави е: "Ако един затворник почувства, че вече не може да понася реалностите в лагера, то той открива нов път в своята психика – една безценна възможност да се пренесе в духовното царство, това, което никой не може да разруши. Духовният живот прави затворника физически и психически по-силен, помага му да се адаптира по-бързо и по този начин да подобри шансовете си за оцеляване в тежките условия." (Книгата „В търсене на смисъла”). Чрез самонаблюдение и наблюдение Франкъл достига до идеята, че живи остават затворниците, които намират някакъв смисъл в живота. Самият Франкъл го намира като малко по-малко възстановява изгубения ръкопис на работата му в Аушвиц. Франкъл достига до идеята, че смисълът на живота не може да бъде даден общо, а конкретно (конкретния смисъл на Франкъл, който го е спасил е възстановяването на изгубения ръкопис, мисълта за жена му). Конкретния смисъл e уникален за всеки индивид и за различните Фази в живота. Той определя смисъла на живота така: "Трябваше да научим себе си, а и след това отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намирането на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които той постоянно поставя пред всеки индивид[18]. По време на престоя, а и впоследствие до края на живота една мисъл на Ницше му дава кураж да живее: "Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как."(Курсивът е от оригинала на книгата)[19]

[редактиране] Ноогенна невроза

След освобождаването си, анализирайки ставащото в концлагерите Франкъл измисля термина "ноогенна невроза" (на гръцки: noos - съзнание, чиято поява се дължи на друго измислено от него понятие "екзистенциален вакуум". За ноогенните неврози той казва: "Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл"[20]. В по-късна публикация Франкъл добавя, че ноогенната невроза е 20% от всички невротични заболявания, а процентът на европейските и американските студенти е скочил съответно на 40 и 80%[21].

[редактиране] Екзистенциален вакуум

"Екзистенциален вакуум" е понятие, което Франкъл пуска в обръщение през 1955 г.[22], обобщавайки своите, вече описани през 1946 г.[23], интуиции за болестта на времето. Тъй като логотерапията тръгва от предпоставката за една вродена "воля за смисъл" у човека, трябва да се очаква, че тъкмо нейната "изправност" ще гарантира на човека някаква форма на "добър живот". Волята за смисъл е логотерапевтичен концепт, описващ и обясняващ основната движеща сила на човешкото поведение - става дума за естествен "подтик" да се живее съобразно някаква ценностна логика. Човекът не може да живее без да оформя своите преживявания като събития, чието съдържание надхвърля непосредствено даденото. "Аз съм на 22, имам образователна степен, кола, сигурност и повече секс и власт, отколкото реално мога да използвам" - пише на Франкъл един американски студент[24] - "остава ми само да си обясня какво означава всичко това." Всеки иска и може да разбира живота си; това е посланието на понятието "воля за смисъл". Екзистенциалният вакуум е феномен на следвоенния икономически и социален растеж, когато обикновеният човек се оказва атакуван от няколко неблагоприятни фактора. Първо, "увеличение на неангажираното в работа време"[25], и после, "загуба на инстинктивната подсигуреност на живота" и "на традициите, които са насочвали човека в по-предишни времена"[26]. Общият резултат от тези, на пръв поглед, атрактивни новости, е масовото невротизиране на обществата. Хората, които иначе разпознават себе си като сравнително задоволени в материално и емоционално отношение индивиди, са нерядко депресирани, агресивни или зависими. Причината за това според Франкъл трябва да се търси в новите затруднения, пред които е изправена волята за смисъл, особено т.нар. от него редукционизъм - гледната точка, според която човекът и ценностите не са нищо друго освен "биохимичен механизъм" и "хомеостатично задържане в рамките на процеса стимул-реакция"[27]. Хората вече не знаят какво искат, нито какво трябва да правят[28] и това неминуемо се отразява на ентусиазма и енергията за живот: "Редукционистката интерпретация на ценностите е в състояние да подкопае и да разруши ентусиазма на младите."[29]. Екзистенциалният вакуум обозначава колективното затруднение да се живее страстно и с вяра в значимостта на делата[30].

[редактиране] Източници

  1. ↑ Frankl, Viktor. The Unconscious God, New York: Simon and Shuster, 1975, p. 60
  2. ↑ Ангелова, Мая. Темата за смисъла на живота на постмодерната сцена, в сп. Liternet, 2011
  3. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр.41
  4. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 21
  5. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр.68
  6. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр.73
  7. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр.74
  8. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр.79
  9. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр.83
  10. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр.91
  11. ↑ Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), pp. 281
  12. ↑ Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p.296
  13. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписнаото в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, 113 стр.
  14. ↑ Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p.297
  15. ↑ Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p.297
  16. ↑ Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p.298
  17. ↑ Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 161
  18. ↑ Виктор Франкъл, Увод в логотерапията: Смисълът на живота, Планета 3, Нов български университет, 2000, стр. 75
  19. ↑ Виктор Франкъл, Увод в логотерапията: Смисълът на живота, Планета 3, Нов български университет, 2000, стр. 96
  20. ↑ Виктор Франкъл, Увод в логотерапията: Смисълът на живота, Планета 3, Нов български университет, 2000, стр. 94
  21. ↑ Виктор Франкъл, Лекарят и душата, Леге Артис, 2001, стр. 13, 15
  22. ↑ Frankl, Viktor. The unheared cry for meaning, New York: Simon and Shuster, 1978, p. 23
  23. ↑ Frankl, Viktor. The unheared cry for meaning. New York: Simon and Shuster, 1978, p. 23
  24. ↑ Frankl, Viktor. The Unconscious God, 1975, New York: Simon and Shuster, p. 90
  25. ↑ Франкъл, Виктор. Смисълът в живота, София: Планета-3, 2000, стр. 99
  26. ↑ Frankl, Viktor. Psychotherapy and Existentalism. New York: Simon and Shuster, 1967, p. 19
  27. ↑ Frankl, Viktro. The unconscious God, New York: Simon and Shuster, 1975, p.p. 92-93
  28. ↑ Франкъл, Виктор. Увод в логотерапията. смисълът в живота, София: Планета-3, 2000, стр. 98
  29. ↑ Frankl, Viktor. The unconscious God, New York: Simon and Shuster, 1975, p. 94
  30. ↑ Ангелова, Мая. Човекът в логотерапията на Виктор Франкъл, в сп. Liternet, 2012

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%8A%D0%BB&oldid=4612321“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици