Виктор Шьолшер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Шьолшер
Виктор Шьолшер
помощник-държавен секретар на флота и колониите
Роден 22 юли 1804 г.(1804-07-22)
Париж, Flag of France.svg Франция
Починал 25 декември 1893 г. (на 89 г.)
Уй, Flag of France.svg Франция
Погребан в Пер Лашез
Националност Flag of France.svg Франция
Отличия Погребан в Пантеона

Виктор Шьолшер (на френски: Victor Schœlcher, френско произношение: [ʃœlʃεr]) е френски държавник, известен с приноса си към премахването на робството във Франция. Шьолшер е автор на няколко труда, описващи състоянието на робите във френските колонии и призоваващи за тяхната еманципация. През 1848 г., политикът и астроном Франсоа Араго, министър на флота и колониите в правителството на младата Втора република, назначава Шьолшер за помощник-държавен секретар. Усилията на Шьолшер се увенчават с приемането на Декрета за премахване на робството от 27 април 1848 г..

Биография[редактиране | edit source]

Виктор Шьолшер е роден на 22 юли 1804 г. в Париж. Баща му, Марк Шьолшер, е собственик на фабрика за производство на порцелан, а майка му, Виктоар Жакоб, до брака си търгува с бельо.

Виктор Шьолшер учи в лицея Кондорсе в Париж. Потопя се в парижките литературни и артистични среди, като поддържа познанства с Жорж Санд, Ектор Берлиоз и Ференц Лист. [1] В периода 1828-1830 баща му го изпраща като търговски представител на семейната фабрика в Мексико, САЩ и Куба. [2]

При завръщането си във Франция, Шьолшер става журналист и литературен критик. [2] През 1834 г., от името на Дружеството за премахване на робството, написва текста на Петиция за пълно и незабавно премахване на робството, която изпраща до френските депутати от двете камари на парламента. През 1832 г. продава наследената от баща му фабрика, за да се посвети изцяло на политиката.

През 1848 г. е назначен за помощник-държавен секретар на флота и колониите от министъра Франсоа Араго във временното правителство на Втората република. На този пост, по негова инициатива, е съставен декрет за премахване на робството в колониите. Декретът е подписан от всички членове на правителството и е обнародван на 5 март същата година.

От 1848 г. до 1851 г. е депутат от левицата, първоначално от Мартиника, а после от Гваделупа. След държавния преврат от 2 декември 1851 г., Шьолшер, убеден привърженик на републиката, не може да остане във Втората империя и става изгнанник в Англия, където е приет като специалист по музиката на Георг Фридрих Хендел, където събира голямо количество негови ръкописи и партитури, която днес е част от фонда на Националната библиотека на Франция. След загубата при Седан, довел до отстраняването от трона на Наполеон III и окончателното премахване на монархията във Франция, през март 1871 г. е избран за депутат от Мартиника. Преизбран е на този пост през 1875 г., а през 1875 г., френското Национално събрание го избира за пожизнен сенатор. При Третата република, правителството на Фери приема закон за репарации на жертвите от държавния преврат от 2 декември 1851 г. и съставя комисия за обещетения, в която представители на жертвите са Виктор Шьолшер, Виктор Юго и шестима други сенатори и депутати.

Шьолшер не се жени и няма деца. Към края на живота си решава да дари всичко, което притежава, на Общия съвет на Гваделупа, сбирка, която днес се помещава в музея Шьолшер в Гваделупа. Умира на 25 декември 1893 г. в парижкото предградие Уй, в департамента Ивлин. Погребан е в гробището Пер Лашез.

През 1948 г. излиза сборник с негови текстове с въведение от френския поет Еме Сезер, смятан за един от тримата бащи на негритюда. В това въведение Сезер пише: „Споменаването на Шьолшер не е суетно викане на духове, а извиква спомена за това каква е истинската мисия на човек, всяка дума от чиято реч и днес е взривоопасен патрон…Шьолшер прекрачва аболиционизма, за да се впише във визията на дееца на революцията: този, който несъмнено е част от реалността и насочва историята към нейния край.“

Трудове[редактиране | edit source]

  • 1833 : За робството на чернокожите и колониалното законодателство, на френски език: De l'esclavage des Noirs et de la législation coloniale 1833.
  • 1840 : Премахване на робството. Критичен прочит на предразсъдъка спрямо африканците и метисите, на френски език: Abolition de l'esclavage. Examen critique du préjugé contre la couleur des africains et des sang-mélés, « Des Noirs », Revue de Paris, tome XX, 1830, стр. 71-83.
  • 1842 : Относно френските колонии. Незабавно премахване на робството , на френски език: Des colonies françaises. Abolition immédiate de l'esclavage. Pagnerre, 1842. електронна версия.
  • 1843 : Чуждестранните колонии и Хаити. Резултати от английската еманципация , на френски език: Colonies étrangères et Haïti. Résultats de l'émancipation anglaise : Датските колонии − Хаити − за правото на посещение − Поглед върху състоянието на въпроса за освобождението Colonies Danoises — Haïti — Du droit de visite — Coup d'œil sur l'état de la question d'affranchissement, Pagnerre, 1843. електронна версия
  • 1844: Относно петицията на работниците за незабавното премахване на робството, на френски език: De la pétition des ouvriers pour l'abolition immédiate de l'esclavage.
  • 1847 : История на робството през двете последни години, на френски език: Histoire de l'esclavage pendant les deux dernières années. Pagnerre, 1847. електронна версия.
  • 1857 : Животът на Хендел, на английски език: Life of Haendel, London, Trübner.
  • 1873 : Семейството, собствеността и християнската религия, на френски език: La famille, la propriété et le christianisme, Paris, Librairie de la Bibliothèque démocratique, 1873.
  • 1874 : Втори декември, кланетата в Париж, на френски език: Le Deux décembre, les massacres dans Paris, Paris, Librairie de la Bibliothèque démocratique, 1874.
  • 1889 : Животът на Тусен Лувертюр, на френски език: Vie de Toussaint Louverture, Karthala Éditions, 1889.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Victor Schœlcher : un senateur philanthrope
  2. а б Victor Schoelcher (1804-1893) Une vie, un siècle