Виктор Янукович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Янукович
Виктор Янукович
4-ти Президент на Украйна
Мандат
25 февруари 2010 – 22 февруари 2014[1]
Премиер Юлия Тимошенко
Предшестван от Виктор Юшченко
Последван от Олександър Турчинов

Роден 9 юли 1950 г.  (на 64 г.)
Енакиево, Flag of Ukrainian SSR.svg УССР
Съпруга Людмила Янукович
Партия: КПСС (1980 - 1991)[2]
Партия на регионите (от 1997)
Религия православие (Украинска православна църква)
Университет Донецки национален технически университет

Вѝктор Фѐдорович Януко̀вич (на украински: Віктор Федорович Янукович) е украински политик и президент на Украйна от 25 февруари 2010 година до 22 февруари 2014 година, бивш лидер на украинската Партия на регионите (2003-2010), 2 пъти министър-председател на страната.

На президентските избори през януари 2010 г. Янукович стига до втори тур, като се изправя срещу Юлия Тимошенко. Със своите 48,95% от гласовете той става първият пряко избран президент в историята на Украйна, спечелил изборите с по-малко от 50% от гласовете.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 9 юли 1950 г. в село Жукивка, близо до Енакиево, Украинска ССР. Има руски, полски и беларуски корени. Майка му – медицинска сестра, от руски произход, почива през 1952 г. Баща му е локомотивен машинист, родом от Витебска област, Белорусия. Когато е тийнейджър, губи баща си и е отгледан от баба си – полякиня.

Янукович е осъждан два пъти. През 1967 г. за грабеж получава присъда от три години затвор, намалена на 18 месеца като част от амнистията по случай честването на 50 години от Октомврийската революция. Втората присъда е от 1970 г. за „нанасяне на средни телесни повреди“, за което получава две години затвор.

През 1973 г. задочно завършва Енакиевския минен техникум (след средно училище), а през 1980 г. завършва задочно Донецкия политехнически институт по специалност „инженер-механик“. През 2001 г. се дипломира в Украинската академия за външна търговия с магистърска степен по „Международно право“. Член е на Академията на икономическите науки в Украйна, доктор на икономическите науки, професор.

Янукович работи в Енакиевския металургически комбинат. Женен е за Людмила Янукович, с която се запознава през 1969 г. в металургическия комбинат. Имат двама сина – Александър и Виктор (съпредседател на Партията на регионите).

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Министър-председател[редактиране | edit source]

На 21 ноември 2002 г. Янукович встъпва в длъжността министър-председател на Украйна, назначен от президента Леонид Кучма и одобрен с 234 гласа във Върховната рада. Под влиянието на Янукович правителството обръща по-голямо внимание на въгледобивната промишленост. Външната му политика е насочена към сближаване с Русия, но въпреки това подкрепя украинското членство в ЕС.

Президентската кампания 2004 г.[редактиране | edit source]

През 2004 г. Янукович участва в спорните президентските избори като кандидат на Партията на регионите. Поддръжниците му са от южните и източните региони на Украйна, които приветстват близките връзки с Русия. На първия тур от изборите, състоял се на 31 октомври, Янукович печели второ място с 39,3% – след опозиционния лидер Виктор Юшченко, който получава 39,8% от гласовете. Тъй като и двамата кандидати имат под 50% от изборите, се определя втори тур.

На трето място, с 5,82%, социалистическата партия на Олександър Мороз, лидер на движението анти-Кучма и противник на опитите на Украйна за присъединяване към НАТО. На четвърто място е комунистическата партия на Петро Симоненко с 4,97%. На пето място застава прогресивната социалистка Наталия Витренко с 1,53%. За вторият тур Витренко подкрепя Янукович, а Мороз – Юшченко. Симоненко остава неутрален, въпреки това Юшченко става фаворит за победата. Първоначално Яникович е обявен за победител, но законността на изборите е поставена под съмнение от много украинци, международни организации и чужди правителства. Впоследствие Върховният съд на Украйна анулира втория тур на изборите и на балотажа Янукович губи от Юшченко с 44,2% на 51,9% от гласовете.

Поради вота на недоверие от страна на парламента на Украйна, Янукович се оттегля от поста си на министър-председател. След загубата на изборите през 2004 г., Янукович е начело на опозицията срещу правителството на Тимошенко, съставено от Нашата Украйна на Юшченко, Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ) и Социалистическата партия на Олександър Мороз.

Парламентарни избори 2006 и 2007 г.[редактиране | edit source]

Партията на Регионите на Виктор Янукович печели украинските парламентарни избори през 2006 г. Тези избори променят лика на правителството, поради конституционните промени влезли в сила от 1 януари 2006 г., според които министър-председателят и кабинетът му се назначават от парламента.

Янукович предлага поста на говорител на Мороз, което му позволява да установи ново правителство със Социалистическата партия и с Комунистическата партия на Петро Симоненко. Правомощията на президента остават непроменени в областта на външната работи и отбраната и това задължава Янукович да не се намесва в прозападните амбиции на президента.

На 25 май 2007 г. Янукович е назначен за председател на Общността на независимите държави.

Президентство[редактиране | edit source]

През 2009 г. Янукович съобщава намерението си да се кандидатира за следващите президенски избори. Кандитатурата му е подкрепена от Партията на регионите и по-късно от Млада партия на Украйна. След избирането му за президент (побеждава във втори турс с 48,95%) на 3 март 2010 г. прекратява членството си в Партията на регионите, както е задължен по конституция, и предава лидерството на партията и парламентарната група в ръцете на Микола Азаров.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

По време на срещата за ядрена сигурност през 2010 г. Янукович съобщава, че Украйна ще се откаже от 90 кг. запаси от високо обогатен уран и ще пренасочи изследователските си реактори от работа с високо обогатен уран към работа с ниско такъв. Смята да изпълни поставените цели до 2012 г.

На 21 април 2010 г. във Харков Янукович се среща с руския президент Дмитрий Медведев подписват Споразумение за доставка на природен газ, в замяна на удължен достъп до морските бази на Украйна. Според Янукович това е единственият начин да задържи бюджетния дифицит нисък, каквото е изискването на Международния валутен фонд, докато защитава пенсионерите и минималните заплати.

През декември Янукович започва административна реформа, която цели намаляването на броя на държавните служители. Това е част от пакет от реформи, целящи дълбока и всестранна модернизация на Украйна.

Външна политика[редактиране | edit source]

Според Янукович приоритет във външната му политика е интеграцията с Европейската система, докато подобрява отношенията с Русия.

Първата чуждестранна визита на Янукович е до Брюксел за среща с президента на Европейският съветХерман Ван Ромпой. На срещата заявява, че няма промяна в статуса на Украйна в програмата за разширение на НАТО.

По време на втората си чуждестранна визита в Москва през март, изявява желанието си за прекратяване на годините на ожесточеност с Русия. В знак на добрите си намерения прави компромис относно Бъдещето на руските флот на Черно море, който води до Споразумението от април 2010 г. Янукович също заявява, че Украйна ще остане европейски необвързана страна, що се отнася до НАТО. Скоро след това и президентът Медведев, и министър-председателят Владимир Путин обявяват, че забелязват подобрение в отношенията с Украйна.

На 22 ноември 2010 г. Европейският съвет и Украйна провъзгласяват „план за действие за Украйна към установяването на безвизов режим за кратък престой“. През май 2011 г. Янукович заявява, че се стреми къв присъединяване на Украйна в ЕС.

Политически позиции[редактиране | edit source]

Според Янукович стратегическата цел на Украйна остава интеграцията с ЕС, с балансирана политика за опазване на националните интереси както на изток, така и на запад. Той вижда Украйна като неутрална държава, която ще стане част от колективна отбранителна система, заедно с ЕС, НАТО и Русия. Той не се стреми към влизане в НАТО или Организация на Договора за колективна сигурност. Приема отношенията с НАТО като партньорство, без което не може.

Относно ЕС, Янукович иска да създаде зона за свободна търговия и безвизово пътуване между Украйна и страните – членки на ЕС.

Отношенията между Украйна и Русия относно газовия сектор трябва да се водят от правилата на пазара. Янукович иска да инициира среща за обсъждане на неотложните въпроси, свързани с газа. Тази среща се развива благоприятно с подписването на Споразумението за доставка на природен газ от април 2010 г. Прави още две обещания, свързани с въпроса: създаване на консорциум, който да позволи на Русия да използва украинската мрежата за транспортиране на газ и да помогне при изграждането на тръбопровода Южен поток, които все оше чакат да бъдат изпълнени.

Янукович заявява, че негова „цел и мечта“ е да види Украйна обединена, въпреки че според него границите между източната и западната част на страната вече не съществуват. Той е недоволен от демографското състояние на страната и се надява да увеличи раждаемостта като подобри икономическата ситуация. Също така смята да създаде условия за завръщането на мигриралите работници в Украйна.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Постанова про усунення і результати голосування по ній на сайті верховної ради України
  2. Yanokovich, Viktor. // Lenta.ru, 13.06.2009. Посетен на 25 февруари 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Виктор Юшченко президент на Украйна (2010 – 2014) Олександър Турчинов
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Viktor Yanukovych“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.