Виктор Янукович
| Виктор Фьодорович Янукович | ||
|
|
||
| Мандат 25 февруари 2010 – настояще |
||
| Премиер | Юлия Тимошенко | |
|---|---|---|
| Предшестван от | Виктор Юшченко | |
| Последван от | настоящ | |
|
|
||
| Роден | 9 юли 1950 г. (на 62 г.) Енакиево, |
|
| Съпруга | Людмила Янукович | |
| Партия: | КПСС (1980 - 1991)[1] Партия на регионите (от 1997) |
|
| Религия | Православие, Украинска православна църква | |
| Университет | Донецки национален технически университет | |
Виктор Фьодорович Янукович (на украински: Віктор Федорович Янукович) е украински политик, лидер на украинската Партия на регионите (2003-2010), два пъти министър-председател на страната и президент на Украйна от 25 февруари 2010 година.
На президентските избори през януари 2010г. Янукович стига до втори тур, където се изправя срещу Юлия Тимошенко. Със своите 48,95% от гласовете Янукович става първият пряко избран президент в историята на Украйна, спечелил изборите с по-малко от 50% от гласовете.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е на 9 юли 1950 г. в село Жукивка, близо до Енакиево, Украйна. По време на раждането му селото е било окупирано от Съветският съюз. Янукович не е етнически украинец а има руски, полски и беларуски корени. Майка му, която е била медицинска сестра от руски произход, е починала през 1952 г. Баща му е локомотивен машинист, родом от Витебска област, Белорусия. По времето, когато е бил тийнейджър, губи баща си, заради което е отгледан от баба си - полякиня.
Янукович 2 пъти е бил осъждан. През 1967 г. за грабеж получава присъда от 3 години затвор. Присъдата е намалена на 18 мес. като част от амнистията по случай честването на 50 год. от Октомврийската революция. Втората присъда е от 1970 г. за “нанасяне на средни телесни повреди”, като получава 2 години затвор.
През 1973 г. задочно завършва Енакиевския техникум, а през 1980 - също задочно, завършва Донецкия политехнически институт със специализация по машиностроене. През 2001 г. се дипломира в Украинската академия за външна търговия с магистърска степен по Международно право. Член е на Академията на икономическите науки в Украйна, доктор на икономическите науки, професор.
Янукович работи в Енакиевския металургически комбинат.
Женен е за Людмила Янукович, с която се запознава през 1969 г. в металургическия комбинат. Имат 2 сина - Александър и Виктор, който е съпредседател на Партията на регионите.
Политическа кариера [редактиране]
Министър-председател [редактиране]
На 21 ноември 2002 г. Янукович встъпва в длъжността министър-председател на Украйна, назначен от президентъта Леонид Кучма и одобрен с 234 гласа във Върховната рада. Под влияието на Янукович правителството обръща по-голямо внимание на въгледобивната промишленост. Външната му политика е насочена към сближаване с Русия, но въпреки това подкрепя украинското членство в ЕС.
Президентската кампания 2004г. [редактиране]
През 2004 г. Янукович участва в спорните президентските избори, като кандидат на Партията на регионите. Поддръжниците му са от южните и източните региони на Украйна, които приветстват близките връзки с Русия. На първият тур от изборите, състоял се на 31 октомври, Янукович печели второ място с 39,3% - след опозиционния лидер Виктор Юшченко, който получава 39,8% от гласовете. Тъй като и двамата кандидати имат под 50% от изборите се определя втори тур за избори.
На трето място, с 5.82%, социалистическата партия на Олександър Мороз, лидер на движението анти - Кучма и противник на опитите на Украйна за присъединяване към [[НАТО ]]. На четвърто място е комунистическата партия на Петро Симоненко, с 4.97%. На пето място застава прогресивната социалистка Наталия Витренко с 1.53%. За вторият тур Витренко подкрепя Янукович, а Мороз - Юшченко. Симоненко остава неутрален, въпреки това Юшченко става фаворита за победата. Първоначално Яникович е обявен за победител, но законността на изборите е поставена под съмнение от много украинци, международни организации и чужди правителства. Впоследствие Върховният съд на Украйна анулира вторият тур на изборите и на балотажа Янукович губи от Юшченко с 44.2% на 51.9% от гласовете.
Поради вота на недоверие от страна на парламента на Украйна, Янукович се оттегля от поста си на министър - председател. След загубата на изборите през 2004 г., Янукович е начело на опозицията срещу правителството на Тимошенко, съставено от Нашата Украйна на Юшченко, Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ) и Социалистическата партия на Олександър Мороз
Парламентарни избори 2006 и 2007 г. [редактиране]
Партията на Регионите на Виктор Янукович печели украинските парламентарни избори през 2006 г. Тези избори променят лика на правителството, поради конституционните промени влезли в сила от 1-ви Януари 2006 г., според които министър - председателят и кабинета му се назначават от парламента.
Янукович предлага поста на говорител на Мороз, което му позволява да установи ново правителство със Социалистическата партия и с Комунистическата партия на Петро Симоненко. Правомощията на президента остават непроменени в областта на външната работи и отбраната и това задължава Янукович да не се намесва в про - западните амбиции на президента.
На 25 май 2007 г. Янукович е назначен за председател на Общността на независимите държави.
Президенство [редактиране]
През 2009 г. Янукович съобщава намерението си да се кандидатира за следващите президенски избори. Кандитатурата му е подкрепена от Партията на регионите и по - късно от Млада партия на Украйна. След избирането му за президент (побеждава във втори турс с 48,95%) на 3 март 2010 г. прекратява членството си в Партията на регионите, както е задължен по конституция, и предава лидерството на партията и парламентарната група в ръцете на Микола Азаров.
Вътрешна политика [редактиране]
По време на срещата за ядрена сигурност през 2010 г. Янукович съобщава, че Украйна ще се откаже от 90 кг. запаси от високо обогатен уран и ще пренасочи изследователските си реактори от работа с високо обогатен уран към работа с ниско такъв. Смята да изпълни поставените цели до 2012 г.
На 21 април 2010 г. във Харков Янукович се среща с руският президент Дмитрий Медведев подписват Споразумение за доставка на природен газ, взамяна на удължен достъп до морските бази на Украйна. Според Янукович, това е единственият начин да задържи бюджетният дифицит нисък, каквото е изискването на Международния валутен фонд, докато защитава пенсионерите и минималмите заплати.
През декември Янукович започва административна реформа, която цели намаляването на броя на държавните служители. Това е част от пакет от реформи, целящи дълбока и всестранна модернизация на Украйна.
Външна политика [редактиране]
Според Янукович приоритет във външната му политика е интеграция с Европейската система, докато подобрява отношенията с Русия.
Първата чуждестранна визита на Янукович е до Брюксел за среща с президента на Европейският съвет - Херман Ван Ромпой. На срещата заявява, че няма промяна в статуса на Украйна в програмата за разширение на НАТО.
По време на втората си чуждестранна визита в Москва през март, изявява желанието си за прекратяване на годините на ожесточеност с Русия. В знак на добрите си намерения прави компромис относно Бъдещето на руските флот на Черно море, който води до Споразумението от април 2010 г. Янукович също заявява, че Украйна ще остане европейски необвързана страна, що се отнася до НАТО. Скоро след това и президента Медведев, и министър - председателя Владимир Путин обявяват, че забелязват подобрение в отношенията с Украйна.
На 22 ноември 2010г. Европейският съвет и Украйна провъзгласяват "план за действие за Украйна към установяването на безвизов режим за кратък престой". През май 2011г. Янукович заявява, че се стреми къв присъединяване на Украйна в ЕС.
Политически позиции [редактиране]
Според Янукович стратегическата цел на Украйна остава интеграцията с ЕС, с балансирана политика за опазване на националните интереси както на изток, така и на запад. Той вижда Украйна като неутрална държава, която ще стане част от колективна отбранителна система, заедно с ЕС, НАТО и Русия. Той не се стреми към влизане в НАТО или Организация на Договора за колективна сигурност. Приема отношенията с НАТО като партньорство, без което не може.
Относно ЕС, Янукович иска да създаде зона за свободна търговия и безвизово пътуване между Украйна и страните - членки на ЕС.
Отношенията между Украйна и Русия относно газовият сектор, трябва да се водят от правилата на пазара. Янукович иска да инициира среща, за обсъждане на неотложните въпроси, свързани с газа. Тази среща се развива благоприятно с подписването на Споразумението за доставка на природен газ от април 2010г. Прави още две обещания, свързани с въпроса: създаване на консорциум, който да позволи на Русия да използва украинската мрежата за транспортиране на газ и да помогне при изграждането на тръбопровода Южен поток, които все оше чакат да бъдат изпълнени.
Янукович заявява, че негова "цел и мечта" е да види Украйна обединена, въпреки че според него границите между източната и западната част на страната вече не съществуват. Той е недоволен от демографското състояние на страната и се надява да увеличи раждаемостта като подобри икономическата ситуация. Също така смята да създаде условия за завръщането на мигриралите работници в Украйна.
Източници [редактиране]
- ↑ Yanokovich, Viktor. // Lenta.ru, 13.06.2009. Посетен на 25 февруари 2010.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Viktor Yanukovych“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Външни препратки [редактиране]
- ((uk)) ((ru)) ((en))Официален сайт на Президента на Украйна
- Персонален информационен ресурс за Янукович
- Виктор Янукович в Twitter
| Виктор Юшченко | → | президент на Украйна (2010 – настояще) | → | … |