Вила Армира
- Вижте пояснителната страница за други значения на Армира.
| Вила Армира | |
 Подова мозайка във вила Армира | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Вила Армира Местонахождение край Ивайловград | |
| Страна |  България |
| Област | Област Хасково |
| Археология | |
| Вид | Вила |
| Епоха | Римска империя |
| Обект на БТС |  72б |
| Вила Армира в Общомедия | |
Вила „Армира“ е антична римска вила в близост до Ивайловград.
Днес тя е паметник на културата с национално значение. От 2014 г. е под номер 72б в списъка „100 национални туристически обекта“ на Българския туристически съюз.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Вилата е открита през 1964 година при строеж на язовир на 1,5 км югозападно от квартал Лъджа. При последвалите археологически разкопки са разкрити останките от крайградска вила от периода на Римската империя по нашите земи. Днес тя е известна под названието Вила Армира, произлизащо от името на малката река Армира, приток на река Арда, на брега на която е построена вилата.
История[редактиране | редактиране на кода]
Античната Вила Армира представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 m2. Жилищната ѝ част, заемаща площ от 978 m2, обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с перистил (колонада) и имплувиум (басейн) в средата. Около него са разположени жилищните помещения – трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и други. Отоплението се осъществява чрез хипокауст (подподово отопление, при което подът на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които преминава топъл въздух от специално изградени за целта огнища).
По време на разкопките са открити добре запазени мозайки с фигурални и геометрични мотиви, капители, ажурни парапети, херми, профилирани фрагменти от колони, пиластри, корнизи и облицовки от мрамор. Намерени са и множество керамични съдове, накити и предмети на бита. Вилата е разкошно имение, чиито помещения, освен с мозайки на подове, са украсени и с богата мраморна декорация и цветна мазилка. В това отношение тя безспорно се очертава като най-пищната от всички известни подобни постройки на територията на римска Тракия. Сгради с подобна богата мраморна облицовка са рядко срещани в провинциите на Римската империя (1 – 5 век). Особено важно е обстоятелството, че степента на съхраненост на декоративните елементи позволява практически пълна възстановка на интериора на сградата.
Поради денивелацията на терена стопанският комплекс към вилата се е съхранил в значително по-лошо състояние. Неговото предназначение е било да осигури дейността по експлоатацията на земите, съхранението и обработката на селскостопанската продукция, на инвентара и други. Няма конкретни данни за характера на развиваната селскостопанска дейност.
Вилата е била обитавана до третата четвърт на 4 век. Разрушаването ѝ се свързва с голямото опустошение на околностите на Адрианопол през 378 година, когато римската армия, под командването на Валент, е разбита при Адрианопол от готите, а самият император е ранен и отнесен от войниците си до вила в близост до бойното поле. Впоследствие готите откриват това убежище на ранения император, превземат и опожаряват вилата и убиват самия император. Много е вероятно тези събития да са се разиграли именно тук.
Фамилен некропол[редактиране | редактиране на кода]
Близо до Вила Армира в землището на село Свирачи се намира насипана върху каменна основа антична могила. Периодът на използване на могилата и съоръженията в нея се датира в рамките на римската епоха и по-точно в ранния период на управление на император Траян (97 – 117). Вероятно могилата е ползвана като фамилен некропол на собствениците на Вила Армира. Надгробната могила е с височина около 16 метра. Могилният насип е разположен върху масивна каменна конструкция с дължина около 200 m, ограждаща могилата в основата ѝ.
Конструкцията на могилата от началото на римската епоха е без аналог на територията на България. Върху сложно изграден стилобат (основа) от ломен камък и хоросан е била поставена каменна облицовка. Цялата конструкция е работена по предварително изготвен архитектурен план. Блоковете от облицовката са с дължина до 3,70 m и всеки от тях е дъговидно изрязан при външния си край. Те са стъпаловидно подредени в десет реда. Връзката между тях е от масивни железни скоби, споени с олово. Могилата е насипана от обединени множество могилки, като пръстта за тях е взета от околността. Сред насипа са намерени и праисторически материали, вероятно взети от разположено в близост селище.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Голямата могила край село Свирачи[неработеща препратка] на уебстраницата на община Ивайловград, посетен на 2 април 2012
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гергана Кабакчиева, (2009), „Великолепието на вила Армира“, ИК „Летера“, (52c.), ISBN 978-954-516-853-6
- ((en)) Гергана Кабакчиева, The big Mound and Ancient Villa Armira Архив на оригинала от 2016-08-19 в Wayback Machine., Geoarchaeology and Archaeomineralogy, 2008. Proc. of the Int. Conf. Oct. 2008 Sofia, Publishing House St. Ivan Rilsky
- ((el)) ((en)) Гергана Кабакчиева, The Big Mound of the Family Necropolis of the Ancient Villa Armira, Άλογα και άμαξες στον αρχαίο κόσμο / Horses and Wagons in the Ancient World, Proc. Sci. Meet. Orestiada, Greece, 2008, p. 279 – 296. ISBN 978-960-89968-6-1
