Вилендорфска Венера
| Вилендорфска Венера | |
 | |
| Автор | неизв. |
|---|---|
| Година | 24 хилядолетие пр.н.е. – 30 хилядолетие пр.н.е. |
| Вид | скулптура, археологически обект |
| Материал | известен |
| Размери | 11,1 см × ? |
| Местоположение | Природоисторически музей, Виена, Австрия |
  Местоположение на откритието в Австрия. | |
| Вилендорфска Венера в Общомедия | |
Вилендорфската Венера или Венера от Вилендорф (на немски: Venus von Willendorf) е статуетка от периода на праисторията, която изобразява женска фигура с пищни форми.
Открита е в палеолитното находище край село Вилендорф, до гр. Кремс, Долна Австрия.[1] Статуетката се съхранява в Природоисторическия музей във Виена.
След откриването и наименуването на Вилендорфската венера са открити много подобни статуетки. Всички те са наречени Палеолитни Венери. макар че далеч предшестват митологичната Венера.
Вид[редактиране | редактиране на кода]
Гледайки снимката на Венера Вилендорф, можете да научите повече за нея външен вид. Статуетката изобразява гола женска фигура с хипертрофирани кръгли форми. Ръцете на Венера са положени върху гърдите ѝ. Предположенията за значението, което предците са поставили в цифрата, са различни. Някои учени смятат, че то символизира плодородието и обединението на рода, други забелязват елементи на ловна магия, третото предположение показва, че Венера е била покровителка на силите на природата.[2]
Появата на Вилендорфска Венера не е знак, че майсторите просто не знаят как да изобразяват елегантното и красиво женско тяло. Успоредно с това те създават красиви рисунки и фигури, където на формите се дават по-тънки и гладки линии.[2]
Факт е, че целта да се направи Венера е съвсем различна. Най-вероятно това е образът на Майката Земя, в утробата на която са поставени душите на починалите, очаквайки тяхното завръщане, за да продължат да съществуват в тялото на живо същество. Има и други версии. Може би фигурата представлява човешката раса, голямата Майка, която неуморно създава нов живот.[2]
Лице[редактиране | редактиране на кода]
Статуетката се отличава с липсата на този елемент. Тя е безлична (без лице). За палеолита е характерна особеност. Лицето по онова време е основната проява на човешката индивидуалност, следователно всички изображения и фигури, където липсва, трябва да се тълкуват като символи. Венера е обективното изразяване на това, което древните са имали предвид под плодородието. Те извършили погребалния ритуал, където вероятно използвали тези фигурки, затова вярвали, че душата е вечна и има способността да се възкресява.[2]
Материал[редактиране | редактиране на кода]
Фигурката е изработена от оолитен порест варовик. Интересно е, че този материал не се намира в района, където е била открита статуетката. От известно време произходът на Венера остава загадка за изследователите. Вероятно варовикът е бил добит близо до чешкия град Бърно, който е почти на 140 км от село Вилендорф. Там се намира Стралската скала, чийто варовиков масив е много близък по състав с материала на Венера.[3]
Друг интересен момент е, че фигурката първоначално е била покрита с червена охра. Този факт говори в полза на предположението за ритуалното предназначение на статуетката. Най-често покритите с охра религиозни предмети.[3]
Изображения[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Вилендорфската Венера е най-ранния символ, възхваляващ женската плодовитост“ // flashnews.bg, 25 август 2019. Посетен на 21 януари 2020.
- ↑ а б в г „Венера Вилендорфска: описание, фотографска скулптура“ // bg.puntomarinero.com. Посетен на 21 януари 2020.
- ↑ а б „Венера Виллендорф: описание, размер, стил. Венера на Вилендорф 21 век - Изкуство - 2020“ // bul.mainstreetartisans.com. Посетен на 21 януари 2020.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Вилендорфската Венера
|
