Вилхелм Бургдорф
| Вилхелм Бургдорф | ||||
| Години на служба | 1914 - 1918; 1919 - 1945 г. | |||
| Служил на | ||||
| Род войски | ||||
| Командвания | 529-ти пехотен полк | |||
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
|||
| Роден | 15 февруари 1895 Фюрстенвалде, Германия |
|||
| Починал | 2 май 1945 (50 г.) Берлин, Германия |
|||
| Националност | ||||
|
||||
Вилхелм Бургдорф (на немски: Wilhelm Burgdorf) (1895 - 1945) е немски офицер, генерал от пехотата от времето на Втората световна война.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранен живот и Първа световна война (1914-1918) [редактиране]
Бургдорф се присъединява към имперската армия след избухването на Първата световна война, в чин кадет от 12-ти гренадирски полк.
Междувоенен период [редактиране]
След войната служи за Райхсвера, в чин хауптман. От 1927 г. е тактически инспектор, с ранг майор във Дрезденската военна академия. Като такъв е назначен по-късно за адютант на щаба на 4-ти корпус, а година след това издигнат и до ранг подполковник и командващ на 529-ти пехотен полк.[1].
Втора световна война (1939-1945) [редактиране]
От 1942 г. е заместник-началник на отдел "Персонал", а към средата на 1944 г. и началник на отдела "Персонал". Заема този пост до смъртта си през 1945 г.
Аферата покрай Ервин Ромел [редактиране]
От октомври 1944 г. Бургдорф служи като главен адютант на Адолф Хитлер[2]. Като част от тази функция, той изиграва ключова роля в смъртта на фелдмаршала Ервин Ромел (замесен като една периферна фигура в заговора от 20 юли), по-ранно. Дни след него, фюрера разбира се осъзнава, че да мъмри най-популярният генерал в Германия, пред Народния съд (основан лично от него) би предизвикало голям скандал в цялата държава, затова изисква незабавното налагане на маневри по спасяването на имиджа[3]. С маневри той има предвид смърт разбира се.
Вследствие, на 14 октомври Бургдорф заедно с Ернст Майсел са изпратени в седалището на Ромел във Франция. Инструктирани от фелдмаршал Кайтел, те трябва да предложат на Пустината лисица шанса да избира между съд с последствия за семейството му или самоубийство.[4]. В отговор, Ромел без да се замисли гони Бургдорф и Майсел, а 10 минути по-късно семейството му получава телефонно известия което гласи, че той е починал.
Берлин и Фюрербюнкера (последни дни) [редактиране]
На 28-ми април година след това става ясно, и че Хайнрих Химлер се опитва да преговаря за прибързана капитулация със съюзниците чрез граф Фолк Бернадот. Това разбира се кара Бургдорф да се присъедини към, основаният от Хитлер Военен трибунал, а фюрера вбесен от предателството на предения си райхсфюрер да нареди на подчинените си да изправят пред Военния трибунал адютанта на Химлер - Херман Фегелайн. За председател на горе споменатият трибунала е назначен Вилхелм Монке, в който освен Бургдорф членуват генерал Йохан Ратенхубер и Ханс Кребс.
Ден след това Бургдорф, Кребс, Гьобелс и Борман свидетелстват и подписват политическото завещание на Хитлер.
Между 1 и 2 май, след самоубийството на фюрера и Гьобелс, Бургдорф и колегата му, началник на генералния-щаб Кребс също се самоубиват.
Военна декорация [редактиране]
- Германски орден „Железен кръст“ (1914) - II-ра (24 януари 1915) и І-ва степен (14 август 1916)
- Хамбургски орден „Ханзейски кръст“ (18 октомври 1918)
- Германски орден „Кръст на честта“ (20 декември 1934)
- Германски орден Железен кръст (1939, повторно) - II-ра (15 юни 1940) и І-ва степен (17 юни 1940)
- Германски медал „За зимна кампания на изтока 1941/42 г.“
- Рицарски кръст
- Носител на Рицарски кръст (29 септември 1941)
Използвана литература [редактиране]
Библиография [редактиране]
- (нем.) Lehrer, Steven. The Reich Chancellery and Führerbunker Complex: An Illustrated History of the Seat of the Nazi Regime. McFarland, 2006. ISBN 0786423935. с. 214.
- (нем.) Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.
Бележки [редактиране]
- ↑ Anton Joachimstaler. The last days of Hitler: the legends, the evidence, the truth. Arms & Armour Press, 1999. ISBN 1-86019-902-X.
- ↑ Lehrer, Steven. The Reich Chancellery and Führerbunker Complex. An Illustrated History of the Seat of the Nazi Regime. McFarland. Jefferson, NC 2006 p 96. [1]
- ↑ Вилхелм Кайтел, свидетел в Нюрнбергските процеси
- ↑ Манфред Ромел, свидетел в Нюрнбергските процеси
Външни препратки [редактиране]
- Каталога на ГНБ съдържа литература от/за Вилхелм Бургдорф
- (нем.) Ген. В. Бургдорф в немския сайт - Lexikon der Wehrmacht