Вилхелм Йохансен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм Йохансен
Wilhelm Johannsen 1857-1927.jpg
Роден 3 февруари 1857 г. (1857-02-03) (157 г.)
Елсенгьор, Дания
Починал 11 ноември 1927 г. (на 70 г.)
Копенхаген, Дания
Изследователски
полета
Генетика, Физиология на растенията
Работил в Копенхагенски университет
Алма матер Копенхагенски университет
Известен с дефинира фенотип и генотип

Вилхелм Йохансен (3 февруари 1857 - 11 ноември 1927 г.) е датски ботаник, физиолог и генетик. Роден е в Копенхаген. Макар и много млад, чиракува на фармацевт и работи в Дания и Германия, от 1872 г. до полагане на изпита за фармацевт през 1879 година. През 1881, той става асистент в химическия факултет на Карлсбергската лаборатория при химика Йохан Келдел. Йохансен изучава метаболизма при латентност и кълняемостта на семена, клубени и пъпки. Показа, че латентността може да бъде прекъсната от различни антисептици, като диетилов етер и хлороформ. През 1892 г. е назначен за преподавател в Кралския ветеринарен и селскостопански университет, а по-късно става професор по физиология на растенията и ботаниката. Там преподава физиология на растенията.[1] Неговият най-известен труд е така наречените чисти линии самоопрашващият се фасул. Той показва, че дори в популациите, хомозиготни по всички черти, т.е. без генетична вариация, семена се разпределят по размер следвайки нормалното разпределение. Това се дължи на ресурсното осигуряване на майчиното растение, както и на позицията на семената в шушулката и на шушулките на растението. Това го подтиква да въведе термините фенотип и генотип. Неговите открития го карат да се противопостави на съвременните дарвинистите, най-вече на Франсис Галтън и Карл Пиърсън, който настоява, че появата на нормално разпределени вариации на признаците в групите, е доказателство за постепенна генетична вариация, която може да бъде манипулирана чрез селекция.[2] През 1905 г., Йохансен е назначен за професор по физиология на растенията в Копенхагенския университет.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Warming, Eug. & W. Johannsen (1895) Den almindelige Botanik (General Botany): En Lærebog, nærmest til Brug for Studerende og Lærere. 3rd edn, Kjøbenhavn. 4th edn by Warming and Johannsen 1900-01). German edn 1907-09: Lehrbuch der allgemeinen Botanik (from the 4th edn, by E. P. Meinecke). Berlin, Borntraeger. 667 pp.
  2. Roll-Hansen, Nils (1979) The Genotype Theory of Wilhelm Johannsen and its Relation to Plant Breeding and the Study of Evolution. Centaurus 22 (3): 201–235