Вилхелм фон Тома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм фон Тома
Генерал от танковите войски
Bundesarchiv Bild 146-1972-083-25, Wilhelm Ritter von Thoma.jpg
Информация
Години на служба 1912 1918; 1919 - 1944
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение танкови войски
Командвания Легион „Кондор“
17-та танкова дивизия
20-та танкова дивизия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 11 септември 1891
Дахау, Германска империя
Починал 30 април 1948 (56 г.)
Дахау, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Вилхелм фон Тома в Общомедия

Вилхелм Йозеф Ритер[1] фон Тома (на немски: Wilhelm Josef Ritter von Thoma) е немски офицер служил по време на Първата световна война, Гражданската война в Испания и Втората световна война, достигайки чин генерал от танковите войски.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Вилхелм фон Тома е роден на 11 септември 1891 г. в Дахау, Германска империя. През 1912 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война, където се отличава. Получава аристократичната титла „Рицар“ (на немски: Ritter) и баварския орден „Макс Йозеф“.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

След края на Първата световна война служи в Райхсвера. По време на гражданската война в Испания командва немските танкови части от легион Кондор. Участва в повече от 100 бронетанкови сражения.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

След като се завръща в Германия през 1939 г. поема командването на 3-ти танков полк. През 1940 г. заема поста генерал на моторизираните войски към Главното командване на сухопътните войски (на немски: OKH) и между 1940 и 1941 г. командва 17-та танкова бригада. На 1 август 1940 г. е издигнат в чин генерал-майор. След смъртта на генерал Вебер временно поема командването на 17-та танкова дивизия. През октомври 1941 г. поема ръководството на 20-та танкова дивизия. През май 1942 г. отново заема същото назначение в ОКХ. На 1 септември 1942 г. поема командването на Немския африкански корпус. На 1 август 1942 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант, а на 1 ноември в генерал от танковите войски.

Пленяване и смърт[редактиране | edit source]

Пленен е на 4 ноември 1942 г. в последните етапи на битката при Ел Аламейн. След войната е освободен и се завръща в Дахау, където умира на 30 април 1948 г.[2]

Военна декорация[редактиране | edit source]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) - II-ра (17 октомври 1914) и I-ва степен (3 юни 1915)
  • Баварски орден „За заслуга“ (1914) — IV-та степен с мечове (16 ноември 1914)
  • Австрийски орден „За заслуга“ (1916) — III-та степен с военна декорация (5 април 1916)
  • Германска „Значка за раняване“ (1916) - сребърна (22 ноември 1916)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (1934)

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (англ.) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007 г. ISBN 081173353X.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Риттер (на немски: Ritterрицар) — благородническа титла.
  2. Mitcham 2007, стр. 155

Външни препратки[редактиране | edit source]