Вилхелм фон Хумболт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм фон Хумболт
германски филолог, философ, лингвист и държавник
Вилхелм фон Хумболт 
Роден: 22 юни 1767
Потсдам, Прусия
Починал: 8 април 1835
Тегел, Прусия

Вилхелм фон Хумболт (Friedrich Wilhelm Christian Carl Ferdinand Freiherr von Humboldt) - германски филолог, философ, лингвист и държавник, е роден на 22 юни 1767 г. в Потсдам. Той е по-големият брат на германският естественик Александър фон Хумболт, с когото са сред съоснователите на Берлинския университет (Хумболтов университет).

Вилхелм фон Хумболт учи право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген.

През периода 1802-1819 г. изпълнява дипломатически функции в полза на Прусия. От 1802 г. той е пълномощен министър в Рим и Ватикана, от 1812 г. – във Виена, от 1813 до 1819 г. е представител на държавата в редица най-важни международни конференции. Напуска дипломатическата си дейност като протест срещу реакционния режим в Прусия.

Той смята, че осъществяването на хуманистичния идеал е възможно в античността, а в новото време се реализира един висш художествен идеал - пробуждане на цялостния духовен свят като единство от способностите на човека (“За “Херман и Доротея” от Гьоте”, 1799 г.).

Лингвистичните идеи на Фон Хумболт влияят развитието на езикознанието като научна дисциплина, психологическата школа (Х. Щайнтал, А. Потебня и др.), немското неохумболтианство и американската етнолингвистика от 20 век.

Вилхелм фон Хумболт умира на 8 април 1835 г. в Тегел.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wilhelm_von_Humboldt“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.