Вилхелм II (Брауншвайг-Люнебург)
Вилхелм II (на немски: Wilhelm II, * 1300, † 23 ноември 1369) е княз на Люнебург от 1330 до 1369 г.
Той е четвъртото дете на Ото II Строгия (1266-1330), от род Стар Дом Люнебург от фамилията Велфи, и на принцеса Матилде (Мехтхилд) Баварска (1275, † 1319), сестра на Лудвиг Баварски, дъщеря на баварския херцог Лудвиг II Строги († 1294) и третата му съпруга Матилда Хабсбургска (1251–1304), дъщеря на римския крал Рудолф I..
През 1330 г. последва баща си на трона заедно с по-голямия му брат Ото III, който умира на 19 август 1352 г. без наследник. Вилхелм II поема сам княжеството.
Той определя внук си Албрехт от Саксония-Витенберг, син на дъщеря му Елизабет, за свой наследник, но по-късно се отказва заради влиянието на Венцел и Рудолф, чичовците на Албрехт. Той омъжва по-малката си дъщеря Матилда за Лудвиг I, наследникът на Брауншвайгските земи. В това време император Карл IV определя евентуалното наследяване на Албрехт и двамата му чичовци. Племеницата на Вилхелм, Матилде, дъщеря на брат му Ото III, омъжена за граф Ото от Валдек, му прави други проблеми. Нейният съпруг проявява също претеции и на имперския дворцов съд му се обещават 100 000 марки, това били половината от княжеството. Вилхелм отказва да плати и е осъден (proscriptio).
Преди да умре Вилхелм II предава властта на Магнус II от Брауншвайг-Люнебург, брат и наследник на Лудвиг от Брауншвайг-Люнебург. През 1370 г. започва Люнебургската наследствена война.
Деца [редактиране]
Вилхелм се жени четири пъти. От първите му два брака той има по една дъщеря.
От 1. брак с Хедвиг от Равенсберг († сл. 1387):
- Елизабет († 1384), ∞ Ото от Саксония-Витенберг († 30 март 1350); ∞ (ок. 1354) Николаус граф на Холщайн (* 1321, † 1397), син на Герхард III от Холщайн-Рендсбург
От неговия 2. брак с Мари:
- Матилде († сл. 16 май 1410), ∞ 1355 Лудвиг от Брауншвайг-Люнебург († 1367); ∞ 25 юни 1368 Ото I от Холщайн-Шаумбург († 1404)
Източници [редактиране]
- Paul Zimmermann, Wilhelm, Herzog von Braunschweig-Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 42. Duncker & Humblot, Leipzig 1897, S. 730–733.
- Die Welfen
