Виминациум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Балканският полуостров 582-612 г.

Виминациум (лат.: Viminacium) е античен важен граничен град на римската провинция Мизия, впоследствие Горна Мизия, който става през 68/69 г. главна квартира на римския легион VII Благороден и лоялен Клавдиев легион (Legio VII Claudia). Намира се наблизо до днешния Костолац при Пожаревац в Източна Сърбия. В него се намира и мавзолеят на римския император Гай Валенс Хостилиан Месий Квинт, или само Хостилиан. Виминациум е важен пункт на римската защита против нападащите от север варварски народи.

През 3 век градът е жертва на чумата. През 440 г. Виминациум е разрушен от хуните. Не е точно ясно дали Анастасий I или Юстиниан I го изграждат отново и го включват в Дунавския лимес.

През 584 г. градът е разрушен от аварите. През 599 г. източноримския генерал Приск има успех против аварите в тяхната територия на северния бряг на Дунав срещу Виминациум по времето на балканските походи на Маврикий.

От 25 години археолозите копаят във древното място. Открити са 10 000 гроба, извадени са и над 30 000 обекти. Затова градът се нарича понякога също Помпей на Балкана.

В града е открит гробът на римския войнишки император Хостилиан. Той е издигнат през 251 г. след смъртта на баща му Деций заедно с Требониан Гал за римски император, като управлява само няколко месеца и умира през ноември 251 г. от чума във Виминациум. Трупът му е изгорен извън града и на същото место погребан.

В града се сечат медни монети за военните на Балкана през 3 век.

Външни препратки[редактиране | edit source]