Винителен падеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Винителният падеж или акузативът (на латински: casus accusativus) е падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние. Тази форма посочва обект, подлежащ на действие, или изразява различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. От синтактична гледна точка винителният падеж се използва за означаване на пряко допълнение и на предикативен член, отнасящ се към прякото допълнение

Глаголите, изискващи винителен падеж, могат да означават:

  • действие, което засяга обекта по някакъв начин и го променя;
хърв.: Mačka je posrkala mlijeko (Котката излочи млякото)
  • действие, което е насочено към обекта, без да го променя;
нем.: Ich sehe den Wagen (Виждам колата)
яп.: Hon-o yomu (Чета книга)
хърв.: Prijatelj poseduje vikendicu na moru (Приятелят ми има вила на морето)
  • действие, чрез което се преодоляват пространствено-времеви отношения.
хърв.: Jelen preskoči potok i pobjegne (Еленът прескача потока и побягва); Noć sam proživio u strahu (Прекарах нощта в страх)

Думите, които изразяват състояние, могат да бъдат страх, срам и др.:

хърв.: Brata je strah (Брат ми го е страх); Sram vas bilo (Срамота; Не ви е срам)

Видове винителен падеж[редактиране | edit source]

Винителен за време[редактиране | edit source]

Винителният падеж за време означава времето на извършване на дадено действие:

рус.: Встречаться каждый день (Срещаме се всеки ден); Нынешнюю ночь ему нездоровилось (Нощес му беше зле)
ст.б.: Егда заклепе сѧ небо три лѣта и шесть мѣсѧць (...когато се затвори небето за три години и шест месеца...) (Лука, 4:25)
хърв.: Dječak je praznike proveo kod bake (Момчето прекара празниците при баба си)

Винителен за количество[редактиране | edit source]

Винителният падеж за количество се използва при посочване на стойност или количествено проявление на глаголното действие:

рус.: Стоит два рубля (Струва две рубли); Повторить три раза (Да повторя три пъти)
хърв.: Popio je litar soka nekog (Изпи един литър от някакъв сок)

Винителен за мярка[редактиране | edit source]

Винителният падеж за мярка посочва количеството време и ли пространство:

рус.: Ждать целую неделю (Чакам цяла седмица); Пройти пять километров (Да измина пет километра)
ст.б.: И дъва отъ нихъ бѣсте идѫшта въ весь отъстоѩштѫ стадии шесть десѧтъ (двама от тях отиваха в едно село на шестдесет стадия) (Лука, 24:13); И аште къто поиметъ тѧ... попьриште едно (Който те принуди да вървиш с него една миля) (Матей, 5:41)

Винителен за обект[редактиране | edit source]

Винителният падеж за обект назовава предмет, към който е насочено действието:

рус.: Читать книгу (Чета книга); Бросить мячь (Да хвърля топката)
хърв.: Dječak je dohvatio jabuku (Момчето [достигна и] взе ябълката); Vjetar je srušio krov (Вятърът събори покрива)

Винителен при предложно допълнение[редактиране | edit source]

В някои езици (например славянски) винителен падеж се среща и в непреки (предложни) допълнения:

рус.: Это плохо влияет на здоровье (Това влияе зле на здравето); Мальчик умоляюще посмотрел на мать (Момчето умолително погледна майка си)
хърв.: Računao sam na njega (Разчитах на него)

Остатъци от винителен падеж в съвременния български[редактиране | edit source]

В съвременния български език са останали форми за винителен падеж само при личните местоимения: него го, нея я, тях ги. Употребата на тези падежни форми се обуславя от синтактичната служба на съответното местоимение в изречението: Викат ме (пряко допълнение).

При членуваните съществителни и прилагателни от мъжки род единствено число в книжовния български език се поддържа изкуствена разлика между именителен и винителен падеж (в съвременните диалекти такова разграничение не съществува). В някои североизточни български говори при съществителните имена от женски род формите за винителен падеж са заменили тези за именителен, напр. душътъ (<душѫ тѫ) ми излезе

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
  • Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
  • Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
  • I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987
  • Стефан Младенов История на българския език, С. 1979 (превод проф. Иван Дуриданов)
  • Кирил Мирчев Историческа граматика на българския език, С. 1978
  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983