Винс Фостър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Винс Фостър
американски политик
Роден: 15 януари 1945
Хоуп, САЩ
Починал: 20 юли 1993
Форт Марси парк, Вирджиния, САЩ

Винсент Уокър Фостър - младши (на английски - Vincent Walker Foster, Jr.) е американски адвокат и политик, съветник в Белия дом, по време на първия мандат на президента Бил Клинтън, а също и близък приятел на Първата дама на САЩ - Хилъри Клинтън.

По време на службата си в Белия дом, на 20 юли 1993 година се самоубива във федералния парк „Форт Марси Парк“, щат Вирджиния.

Фостър е роден в Хоуп, Арканзас в семейството на Алис Мей и Винсент У. Фостър[1]. Баща му се занимава с продажба на недвижими имоти[2], той има две сестри, Шийла и Шарън. В детството си е съсед и приятел на Бил Клинтън в първите осем години от живота си, докато Клинтън се премества. Завършва гимназия в Хоуп през 1963 г. като първенец в своя клас. Фостър записва „Дейвидсън Колидж“ (на английски език - Davidson College), като се дипломира през 1967 г. Бащата иска той да се присъедини към семейния бизнес с недвижими имоти, но той избра правото като свое поприще.

След като започва следването си в Университета „Вандербилт“ (на английски език - Vanderbilt University Law School), където учи в правния факултет, той се присъединява към „Арканзаска национална гвардия“, по време на Войната във Виетнам. По-късно се прехвърля в Университета на Арканзас, където продължава да изучава право, завършвайки първи в класа си през 1971 г.

Фостър среща Елизабет (Лиса) Брайдън по време на втората му година в Университета в Дейвидсън. Тя е дъщеря на застрахователен брокер от Нашвил и по същото време учи в колеж „Sweet Briar College“. Двамата се женят на 20 април 1968 година. Двамата имат три деца: Винс III, Лаура, и Джон.

Адвокат в Арканзас[редактиране | edit source]

През 1971 г. Фостър се присъединява към Адвокатско дружество „Rose“, намиращо се в Литъл Рок, Арканзас[3], и през 1974 г. е направен пълноправен партньор. Става лидер на Арканзаската адвокатска колегия, като по същото време започва да си сътрудничи с Хилъри Родам, по проект за оказване на правна помощ на бедни граждани. По-късно тя става първата жена сътрудник във фирмата, а по-късно и пълноправен партньор, въпреки нежеланието на някои от партньорите да се наеме жена[4].

По-късно в своите мемоари Хилъри Клинтън пише: "Винс бе един от най-добрите адвокати, който съм познавала", и го сравнява по стил и държание с типажа от класическия филм от 1962 година - "Да убиеш присмехулник" (на английски език - To Kill a Mockingbird), на режисьора Робърт Мълиган (Robert Mulligan), и изиграна от холивудската легенда Грегъри Пек.

Писателя Карл Бърнстейн описва Фостър като "висок мъж, с безупречни нрави и официалното държание ..., елегантен в идеално стоящи му костюми, както и с глас, тих до точката на мълчаливост"[5] eventually earning nearly $300,000 a year.[5].

В кариерата си на адвокат, Фостър практикува предимно корпоративно право, което му осигурява приблизително 300,000 щатски долара годишен приходи[5] По времето, когато Бил Клинтън е избран за Президент на САЩ (1992), Винс Фостър е в пика на своята адвокатска кариера, получавайки годишната награда на Арканзаската адвокатска колегия, и е наречен „Един от най-добрите юристи в САЩ“.

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Factual Summary: Mr. Foster's Background and Activities on July 20, 1993. // Whitewater: The Foster Report. „United States Office of the Independent Counsel‎“ статия във вестник Вашингтон поуст, 1997-10-11. Посетен на 2008-12-09.
  2. Ronald W. Maris и др. Comprehensive Textbook of Suicidology. Guilford Press, 2000. ISBN 157230541X. pp. 280–281.
  3. Хилъри Клинтън - Living History, Simon & Schuster, 2003, ISBN 0-7432-2224-5, стр. 78–81.
  4. Carl Bernstein, A Woman in Charge: The Life of Hillary Rodham Clinton, Knopf, ISBN 0375407669. pp. 128–131.
  5. а б в Статия на Джейсън Лапарле, " A Life Undone: Portrait of a White House Aide Ensnared by His Perfectionism", във вестник„The New York“ Times, 22 август 1993.