Винчанска култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Териториален обхват на Винчанската култура

Винчанската култура (около 5500 г. - 4500 г. пр. Хр.) е неолитна култура в Европа. В технологично отношение е определена за най-напреднала за времето си праисторическа култура в света. Най-ранният център на медната металургия в Европа е локализиран в Беловоде, Източна Сърбия. Най-старите писмени знаци - известната Дунавска протописменост също се атрибутират към нея. Много характерни са керамичните фигури и други изделия отнасяни към нея. Свързва се с първите индоевропейци и пеласгите.

Просъществува в период от около едно хилядолетие - между първите векове на 5-то хилядолетие преди новата ера и първите векове на 4-то хилядолетие преди Христа.

Носи името си по селището Винча, днес предградие на Белград, където е локализиран центъра ѝ. На север ареала ѝ досига средното течение на Тиса, на юг - северната част на Скопското поле, на запад - Усора на река Босна, и на изток - Софийското поле, обхващайки по този начин територия от днешна Сърбия, Румъния, Република Македония, Босна и Херцеговина и България.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Винча – градът, който пази тайни от 7000 г. край Дунава

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Винчанска култура“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.