Винченцо Джоберти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Винченцо Джоберти
Винченцо Джоберти 
Роден: 5 април 1801
Торино, Италия
Починал: 26 октомври 1852
Париж, Франция

Винченцо Джоберти (на италиански: Vincenzo Gioberti, Торино, 5 април 1801 - Париж, 26 октомври 1852 г.) е италиански свещеник, философ и политик и първият председател на Камарата на депутатите на Кралство Сардиния, една от основните фигури на италианското Възраждане.

Биография[редактиране | edit source]

Джоберти получава своето образование при отците на ораторията св. Филип Черни (на латински: Confoederatio Oratorii Sancti Philippi Nerii), насочвайки се към свещеничество и ръкоположен за свещеник през 1825 г. Първоначално води изолиран живот, но постепенно придобива по-голям интерес към делата на страната си, новите политически идеи, както и към публикации по актуални въпроси. Отчасти повлиян от Мацини, Джоберти си поставя за основна цел в живота си обединението на Италия под един режим – нейната еманципация, не само от чужди сили, но също и от чужди идеи, презрителни за лидерството – морално и гражданско на италианците. Този начин на мислене той го свързва с папското надмощие, макар повече в духовно отношение, отколкото в политическо.

Поради това бива избран от крал Карло Алберто Савойски, който го назначава за свой капелан. Неговата популярност и влияние сред обкръжението му обаче е достатъчно основание за кралската партия да го прати в изгнание, тъй като не е един от тях и съответно, не може да му се разчита. Знаейки това, той подава оставка от поста си през 1833 г., но е внезапно арестуван по обвинения в конспирация и, след четири месеца затвор, е изгонен от Савойското кралство без съдебен процес. Джоберти първоначално отива в Париж, а година по-късно, в Брюксел, където остава до 1845 г., занимавайки се с преподаване на философия и помагайки на приятел в ръководството на частно училище. Въпреки това, той намира време да пише много произведения на философска тематика, със специално внимание към страната си.

След като е обявена амнистия от Карло Алберто през 1846 г., Винченцо Джоберти (който се връща в Париж) е свободен да се върне в Италия, но отказва да го направи до края на 1847 година. При завръщането си в Торино, 29 април 1848 г., е посрещнат с голям ентусиазъм. Отказва длъжността сенатор, предложена му от Карло Алберто, предпочитайки да представя родния си град в Камарата на депутатите, ставайки скоро неин президент. През октомври същата година, в Торино, дава главните насоки за работата на конгреса на „Националната общност за италианската конфедерация“, която той сам създава.

Правителството пада на 16 декември 1848 година. Кралят назначава Джоберти за нов министър-председател. Неговото правителство обаче трае по-малко от два месеца – до 21 февруари 1849 г. С изкачването на престола на Виктор Емануил II на следващия месец, политическият му живот приключва. За кратък период от време, получава място в новия кабинет, макар и без портфейл. Той отказва пенсията, която му е предложена, както и всякакви църковни звания; живее в бедност и прекарва остатъка от дните си в Брюксел, където се мести, отдавайки се на литературознанието. Умира внезапно от инсулт на 26 октомври 1852 г.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Massari. Vita di V. Gioberti. Firenze, 1848.
  • Rosmini-Serbati, A.. V. Gioberti e il panteismo. Milano, 1848.
  • Smyth, C.B.. Christian Metaphysics. 1851.
  • Spaventa, B.. La Filosofia di Gioberti. Napoli, 1854.
  • Mauri, A.. Della vita e delle opere di V. Gioberti. Genova, 1853.
  • Prisco, G.. Gioberti e l'ontologismo. Napoli, 1867.
  • Luciani, P.. Gioberti e la filosofia nuova italiana. Napoli, 1866-1872.
  • Berti, D.. Di V. Gioberti. Firenze, 1881.
  • Rumi, Giorgio. Gioberti. Bologna, Il mulino, 1999.
  • Sancipriano, Mario. Vincenzo Gioberti: progetti etico-politici nel Risorgimento. Roma, Studium, 1997.
  • Traniello, Francesco. Da Gioberti a Moro: percorsi di una cultura politica. Milano, Angeli, 1990.
  • Cuozzo, Gianluca. Rivelazione ed ermeneutica. Un'interpretazione del pensiero filosofico di Vincenzo Gioberti alla luce delle opere postume. Milano, Mursia, 1999.
  • Mustè, Marcello. La scienza ideale. Filosofia e politica in Vincenzo Gioberti. Soveria Mannelli, Rubbettino, 2000.
  • Ferri, Luigi. L'Histoire de la philosophie en Italie au XIX' siècle. Paris, 1869.
  • Werner, C.. Die italienische Philosophie des 18 Jahrhunderts. 1885.
  • Storia della filosofia. Ueberweg.
  • Mariano, R.. La Philosophie contemporaine en Italie. 1866.
  • Samuel Ersch, Johann e Gruber, Johann Gottfried. Vincenzo Gioberti. // Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vincenzo Gioberti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Philosophie.jpg Портал Философия