Верде Висконти
| Верде Висконти Verde Visconti | |
| херцогиня на Австрия | |
 | |
| Родена |
1352 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Словения |
| Управление | |
| Период | 1365 – 1379 |
| Предшественик | Йохана фон Пфирт |
| Наследник | Катарина Австрийска |
| Други титли | принцеса на Милано |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Висконти |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Братя/сестри | Лучия Висконти Аниезе Висконти Валентина Висконти Тадеа Висконти Антония Висконти Елизабета Висконти Мадалена Висконти Катерина Висконти Англезия Висконти Карло Висконти Лудовико Висконти Есторе Висконти Джианмастино Висконти Родолфо Висконти Марко Висконти |
| Съпруг | Леополд III Хабсбург (23 февруари 1365) |
| Деца | Вилхелм Леополд IV Хабсбург Ернст Железни Фридрих IV |
| Верде Висконти в Общомедия | |
Верде (Виридис) Висконти (на италиански: Verde Visconti; на немски: Viridis Visconti, * (ок.) 1352, Милано,[1] Синьория Милано, † пр. 11 март 1414, Стична, днешна Словения) от рода Висконти, е принцеса от Милано и чрез женитба херцогиня на Австрия.[2]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1323 † 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника, и съгосподар на Милано (заедно с братята си Матео II и Галеацо II), и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331 † 1384). Нейни баба и дядо по майчина линия са Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), Бреша (1332 – 1337) и Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара, а по бащина – Стефано Висконти, господар на Арона, и съпругата му Валентина Дория от влиятелната фамилия Дория от Генуа. Има петима братя и девет сестри:
- Тадеа (* 1351 † 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III и майка на френската кралица Изабела Баварска
- Марко (* 1355 † 1382), господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико (* 1355 † 1404), управител и господар на Лоди (1379 – 1385), и управител и господар на Парма (1385 – 1404), съпруг на Виоланта Висконти
- Валентина (* 1357 или 1360/62 или 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим от 1378 до 1382 г. като съпруга на Петър II дьо Лузинян
- Родолфо (* 1358 † 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло (* 1359 † 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк
- Антония (* 1364 † 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
- Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
- Аниезе (* 1363 † 1391), графиня на Мантуа като съпруга на Франческо I Гонзага
- Мадалена (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на Фридрих Мъдри
- Джанмастино (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала
- Лучия (* 1372 † 1424), маркграфиня на Майсен като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
- Елизабета (* 1374 † 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на Ернст Баварски
- Англезия (* 1377 † 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на Янус дьо Лузинян
Освен това има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Омъжва се на 23 февруари 1365 г. в Милано за австрийския херцог Леополд III Хабсбург,[1] син на херцога на Австрия Албрехт II Мъдри. Бракът поставя началото на съюза, който Хабсбургите желаят от Висконти срещу рода Да Карара за контрола над Фелтре и Белуно. Брачните споразумения са сключени от името на Бернабо Висконти през юли 1364 г. от Моденези дели Стефанини: зестрата на булката възлиза на 100 хил. флорина.[3] Сватбата е отпразнувана в двореца на Бернабо „Сан Джовани ин Конка“ в Милано.[4] След сватбата двойката заминава за Виена.[4]
През 1379 г. съпругът на Верде Леополд става херцог на Щирия. Тя овдовява на 9 юли 1386 г., когато той губи битката при Земпах срещу Старата швейцарска конфедерация и пада убит.
За нея Джовани ди Бенедето да Комо създава Tacuinum sanitatis – медицински справочник с миниатюри, поръчан от родителите ѝ.[5]
Виридис е считана за благодетелка на Цистерианския манастир в Стична, Карниола, днешна Словения. След смъртта на съпруга си тя се установява в имение близо до манастира, но има и къща в Любляна. Абатът на манастира Албрехт фон Линдек го довежда до финансови затруднения поради лошото си управление. Верде често му отпуска големи суми пари в замяна на залагане на монашески земи. Споразумението е, че манастирът трябва да чете литургии за нея и за спасението на душите на нейните родители и съпруг. След смъртта ѝ всички земи трябва да бъдат върнати на манастира и тя да бъде погребана в него (което и става). Верде умира преди 11 март 1414 г. на около 62-годишна възраст.[1]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 23 февруари 1365 в Милано за австрийския херцог Леополд III Хабсбург (* 1 ноември 1351, † 9 юли 1386),[1] син на херцога на Австрия Албрехт II Мъдри, от когото има четирима сина и три или четири дъщери:[6]
- Вилхелм I Хабсбург (* 1370, Виена; † 15 юли 1406, Виена), херцог на Щирия, Каринтия и Тирол, ∞ 1401 за Джована II Анжуйска (* 25 юни 1371, 2 февруари 1435), от която няма деца.
- Леополд IV Хабсбург Дебелия (* 1371, Виена; † 3 юни 1411, Виена), херцог на Каринтия и Карниола, ∞ 1393 за Катарина Бургундска, от която няма деца.
- Ернст I Хабсбург Железния (* 1377, Брук ан дер Мур; † 10 юни 1424, Брук ан дер Мур), херцог на Щирия и Каринтия, граф Хабсбург; ∞ 1. 14 януари 1392 за Маргарита Померанска, дъщеря на Богислав V Померански, херцог на Померания-Щолп и на Померания-Волгаст, от която няма деца 2. 25 януари 1412 за Кимбурга от Мазовия (* 1394 или 1397, Варшава, Херцогство Мазовия; † 28 септември 1429, Тюрнитц, Долна Австрия), полска принцеса от династията Пясти, от която има петима сина и четири дъщери.
- Фридрих IV Хабсбург с празните джобове (* 1382, † 24 юни 1439, Инсбрук), граф на Тирол, херцог на Предна Австрия, ∞ 1. 1406 в Инсбрук за Елизабет фон Пфалц (* 1381, † 1408), принцеса, дъщеря на император Рупрехт, от която има една дъщеря, 2. 1410 за Анна фон Брауншвайг-Волфенбютел, дъщеря на Фридрих I фон Брунсвик-Люнебург, княз на Волфенбютел, от която има двама сина и две дъщери.
- Елизабета Хабсбург (* 1378, † 1392)
- Катарина Хабсбург (* 1385), игуменка на манастир „Санта Клара“ във Виена
- Маргарита Хабсбург[7]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Художникът Антон Вайс в периода 1579 – 1587 г. рисува портрети на представители на династията Хабсбурги, които към 2020 г. се съхраняват в Музея на историята на изкуството във Виена.
-
Виридис Висконти -
-
-
-
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Barbara Tuchman – Das ferne Spiegel
- ((en)) Bernabò Visconti, на MedLands
- ((en)) Matteo I, signore di Milano, на Genealogy.edu
- ((it)) Cronologia di Milano dal 1351 al 1375
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Bernabò Visconti // MedLands. Посетен на 9 март 2021.
- ↑ Hellmut Andics: Die Frauen der Habsburger.1. Auflage, Wien 1969, ISBN 978-3-8000-3746-9
- ↑ Maria Grazia Tolfo e Paolo Colussi. Cronologia di Milano dal 1351 al 1375 // Storia di Milano. Посетен на 9 март 2021.
- ↑ а б Pietro Verri - Storia di Milano, cap. XVI (1783)
- ↑ Giovanni di Benedetto da Como // Storia di Milano. Посетен на 9 март 2021.
- ↑ Habsburg 2 // genealogy.edu. Посетен на 9 март 2021.
- ↑ Person Page - 3922 // Посетен на 9 март 2021.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Verde Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
