Вирна Лизи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вирна Лизи
Virna Lisi
италианска актриса
Вирна Лизи в кадър от филма „Дами и господа“
Вирна Лизи в кадър от филма „Дами и господа“

Родена
Вирна Пиерализи
Починала
Рим, Италия
ПогребанаФламинио, Рим, Италия

Националност Италия
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1953-2014
Семейство
СъпругФранко Пески
(1960-2013; смъртта му)
ДецаКорадо (р. 1962)

Уебсайт
Вирна Лизи в Общомедия

Вирна Пиерализи (на италиански: Virna Pieralisi), известна като Вирна Лизи, е италианска актриса, носителка на шест приза „Сребърна лента“, четири „Давид на Донатело“, награда за най-добра женска роля на филмовия фестивал в Кан, награда „Сезар“ за най-добра поддържаща актриса и много други. Лизи е сред актрисите, прославили италианското филмово изкуство в световен мащаб, заедно със София Лорен, Клаудия Кардинале, Валентина Кортезе и Ана Маняни. Актьорската ѝ активност продължава, без прекъсване, до нейната смърт. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вирна Пиерализи е родена в италианския град Анкона, но семейството ѝ живее в близкия град Йези, където тя прекарва най-ранните години от своето детство.

Първи стъпки в киното[редактиране | редактиране на кода]

Впоследствие семейството се мести в Рим, където филмовата звезда Джакомо Рондинела, по онова време приятел на главата на семейство Убалдо Пиерализи, забелязва Вирна, тогава четиринадесетгодишна и я кани за роля в предстоящия си филм. Първоначално баща ѝ не се съгласява, но скоро след това е убеден от Рондинела да даде своето съгласие. Така звездата на Вирна, вече Лизи, изгрява с филма „И Неапол пее“. Годината е 1953-та. Вроденият талант и забележителната красота на новоизгрялата актриса биват моментално забелязани. Веднага следва главна роля в романтичната мелодрама „Неаполитанско писмо“, отново с Рондинела, и снимки в още девет последователни филма, всички от които излизат на екран през 1954 г. и скоростно превръщат Вирна Лизи в кино звезда, независимо от нейната скромна възраст.

Международен успех[редактиране | редактиране на кода]

Вирна Лизи в сцена от музикалната мелодрама „Нова луна“ на Луиджи Капуано (1955)

През 1956 г. Вирна Лизи изиграва първата си драматична роля, за която, освен от публиката, печели признание и от критиката, във филма „Жената на деня“, на режисьора Франческо Мазели. По-късно повтаря този успех с епичната продукция „Катерина Сфорца“ на Джорджо Валтер Кили, в която изпълнява главната роля, и с „Каруцарят от Монченизио“ на Гуидо Бриньоне. Изкусителният ѝ външен вид и приликата ѝ с Мерилин Монро обаче привличат все повече сценарии, в които тя да играе блондинка прелъстителка.

Покрай снимките в „Пет моряка за сто момичета“ на Марио Матиоли, „Най-късият ден“ на Серджо Корбучи и „Казанова 70“ на Марио Моничели Лизи печели слава и във Франция с филма „Черното лале“ на Кристиан-Жак, в който си партнира с Ален Делон. Веднага след това бива поканена в Холивуд, където подписва договор с компанията Парамаунт Пикчърс.

Първата американска лента с Лизи е комедията „Как да убиете съпругата си“ на Ричард Куин, в която неин партньор е Джак Лемън. Успехът е главозамайващ – филмът заема първо място в класацията за най-касовите хитове през киносезон 1965-1966 г. в САЩ. Следват „Нападение над Куин Мери“ на Джак Донъхи, заедно с Франк Синатра, и „Две аса в ръкав“ на Норман Панама. Договорът на актрисата позволява паралелни снимки в Италия – от този период с участието на Лизи се отличават филмите „Девственица за принца“ на Паскуале Феста Кампаниле, „Днес, утре, вдругиден“ на Едуардо Де Филипо и „Дами и господа“ на Пиетро Джерми. Последният печели Гран При на филмовия фестивал в Кан през 1966 г. и е една от най-известните италиански комедии.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1959 Собственикът на металургичния комбинат Il padrone delle ferriere Клер Дьо Болю Антон Джулио Мажано
1965 Казанова '70 Casanova '70 Джиляола Марио Моничели
1966 Дами и господа Signore & Signori Милена Пиетро Джерми
1967 Двадесет и петият час La Vingt-Cinquième Heure Сузана Мориц Анри Верней

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]