Вирунга (национален парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вирунга
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраVirunga National Park
РегионАфрика
МестоположениеДемократична република Конго
Типприродно
Критерииvii, viii, x
Вписване1979  (3-та сесия)
Площ7768,93 km2
Застрашен1994
-0.5° с. ш. 29.5° и. д.
Местоположение в Демократична република Конго
Вирунга в Общомедия
Хълмове по брега на езеро Едуард.
Първична тропична гора.
Блатен козел на територията на парка.

Вирунга (на френски: Parc national des Virunga) е национален парк в Демократична република Конго.

Той е най-старият национален парк в Африка, обявен за такъв през 1925 г. През 1979 г. е обявен за обект на Световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Намира се в едноименната планина Вирунга. Обхваща площ от 7800 квадратни километра. Известен е най-вече с големия брой (няколкостотин) горили, защитени на негова територия, но преследвани от бракониери в други райони на континента. Във „Вирунга“ се срещат още слонове, шимпанзета, жирафи, биволи и ендемични птици.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1920-те години няколко привърженици на европейското природоопазващо движение се борят за идеята за създаване на защитена местност в североизточната част на Белгийско Конго. Когато националният парк Алберт е основан през април 1925 г. като първият национален парк в Африка, той е възприеман като резерват, ориентиран към науката, с цел да се изучава и опазва дивата природа и туземните пигмейски ловци събирачи. През 1926 г. е предприета първата белгийска мисия за картографиране на националния парк, обхващайки 500 km2 около спящите вулкани Карисимби и Микено. Защитената област е разширена през 1929 г., вече обхващайки планините Вирунга и равнините южно от езерото Едуард. Първоначалната ѝ площ от 2920,98 km2 е постепенно увеличавана през следващите години.[1][2][3][4] Коренното население, най-вече племената хуту и тутси, губят правата си върху земите в процеса и са изгонвани от защитената област.[3][5]

През 1934 г. е основан Institut des Parcs Nationaux du Congo Belge („Институт на националните паркове на Белгийско Конго“) като управляващ орган на националните паркове в Белгийско Конго.[1] Между 1930-те години и 1961 г. са проведени няколко експедиции в националния парк от белгийски учени. Тяхната цел е изучаване и събиране на зоологически видове за Кралския музей за история на природата в Белгия,[6][7] изучаване на етническите групи в района,[8] изследване на вулканичната дейност[9] и търсене на вкаменелости.[10]

Към края на 1950-те години нахлуванията на местни пастири и добитъка им разрушават естествения хабитат в парка до височина 3000 m, застрашавайки хранителната основа на горилите в парка.[11] През 1960-те години са въведени реформи на законите за земята, след като страната извоюва независимостта си. Земята е обявена за собственост на държавата, но незаконният лов в защитените местности се увеличава.[5]

През 1969 г. двата национални парка в района са обединени под името Национален парк Вирунга, като през 1979 г. той е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[12]

От началото на 1990-те години защитената зона е засегната от политическите размирици в региона на Големите африкански езера. След геноцида в Руанда хиляди бежанци се заселват в района на езеро Киву, а военното присъствие се засилва. Първата и Втората конгоанска война още повече дестабилизират региона. Противобракониерските патрули в парка са възпрепятствани, а персоналът на парка и животните на територията му са убивани.[13] Около 850 000 бежанци живеят около парка към 1994 г. До 40 000 души навлизат в парка ежедневно в търсене на дърва за огрев и храна, като в процеса се обезлесяват големи площи.[14] Същата година националният парк е вписан като застрашен.[13] През 1996 г. е вписан като Рамсарско място от международно значение.[12]

През 2005 г. Европейската комисия препоръчва публично-частно партньорство между правителството на страната и британската неправителствена организация „Virunga Foundation“. Тази организация е отговорна за управлението на парка от 2010 г., като около 80% от разходите се субсидират от Европейската комисия. През следващите години усилията за опазване на парка са милитаризирани, за да се попречи на въоръжените бунтовнически групи и бракониерите от действия вътре в парка.[15]

През 2011 г. британската компания Soco International получава концесия за добиване на петрол в покрайнините и в големи участъци от националния парк. Държавните служители одобряват добивната дейност, докато ръководството на парка се противопоставя. С покачването на напрежението, директорът на парка Еманюел дьо Мерод е нападнат през април 2014 г.[15] След множество международни протести компанията спира дейността си и се съгласява да не предприема подобни операции в близост до обекти на световното наследство.[16][17][18][19]

От началото на въоръжения конфликт 175 служители на парка са убити до април 2018 г.[20] През май 2018 г. са отвлечени двама туристи, които впоследствие са освободени невредими.[21] След това паркът затваря врати за обществеността от юни 2018 г. до февруари 2019 г.[22][23]

География[редактиране | редактиране на кода]

Националният парк Вирунга се намира във водосборния басейн на Конго и Нил. Северната му част обхваща част от река Семлики, както и саваните и планинските гори на Албертиновия рифт.[24] Във височина този участък варира от 680 m в долината на река Пуемба до 5109 m на върха на планината Стенли. Централната част обхваща около две трети от езерото Едуард до границата с Уганда на изток. Тесен коридор с широчина 3 – 5 km по западния бряг на езерото свързва северната с южната част на националния парк. Южната част се разпростира от бреговете на езерото Киву и обхваща вулканите Нямулагира, Нийрагонго и Микено с планинските гори по склоновете им.[12]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в областта е повлиян от движението на вътретропичната зона на конвергенция и колебанията на Ел Ниньо. От март до средата на май и от септември до ноември са влажните сезони.[25] Средното количество месечни валежи в саваната и около езеро Едуард е 30 – 40 mm, като това е най-сухата част от парка. Северната част получава средни месечни валежи до 220 mm, а южната – до 160 mm.[26] Средните температури на по-ниска надморска височина варира между 23 и 28 °C, а на по-висока надморска височина – между 16 и 24 °C, като рядко падат под 14 °C.[2]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Основните защитени видове, обитаващи парка, са планинските горили, които са застрашени от изчезване. Голям принос към изучаването им има Даян Фоси, която загива през 1985 г. на територията на парка, вероятно от ръцете на бракониер. Успешните действия по опазването на вида спомагат за увеличаването на популацията му в периода на политическа нестабилност в региона от 1994 до 2004 г. Въпреки това, бракониерството и изсичането на горите за дърва за огрев отново поставят въпроса за бъдещето на горилите.[27]

До началото на конфликта гористите райони и саваната се обитават от горски слонове, кафърски биволи, жирафи, окапи, брадавичести свине, шимпанзета и различни антилопи. На брега на езерото Едуард се срещат хипопотами, чиято популация се е съкратила до над 95% към 2006 г.[28] Водните площи в парка се опазват в рамките на Рамсарската конвенция. Тук зимуват прелетни птици от Сибир.

Бракониерството и въоръжените конфликти са нанесли сериозни щети по популациите на дивите животни. Трудно е да се даде оценка на текущото състояние на биоразнообразието в парка.

Численост на някои бозайници на територията на парка:[29]

Вид 1959 г. 2005 г.
Хипопотам 26530 887
Кафърски бивол 128307 3822
Африкански саванен слон 3425 348
Блатен козел 11218 12982
Воден козел 2223 374
Лиророга антилопа 5939 1353

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Harroy, J.P. Contribution à l'histoire jusque 1934 de la création de l'Institut des parcs nationaux du Congo belge // Civilisations. Revue internationale d'anthropologie et de sciences humaines 41. 1993. DOI:10.4000/civilisations.1732. с. 427 – 442.
  2. ↑ а б Bashonga, M. G. Etude socio-économique et culturelle, attitude et perceptions des communautés Twa pygmées autour du secteur Mikeno du Parc National des Virunga. Goma, Institut Congolais pour la Conservation de la Nature, 2012.
  3. ↑ а б De Bont, R. Primitives and Protected Areas: International Conservation and the „Naturalization“ of Indigenous People, ca. 1910 – 1975 // Journal of the History of Ideas 76 (2). 2015. DOI:10.1353/jhi.2015.0014. с. 215 – 236.
  4. ↑ A World Laboratory: Framing the Albert National Park // Environmental History 22 (3). 2017. DOI:10.1093/envhis/emx020. с. 404 – 432.
  5. ↑ а б Inogwabini, B.I. Conserving biodiversity in the Democratic Republic of Congo: a brief history, current trends and insights for the future // Parks 20 (2). 2014. DOI:10.2305/iucn.ch.2014.parks-20-2.bi.en. с. 101−110.
  6. ↑ Schouteden, H. Exploration du Parc National Albert: Oiseaux. Bruxelles, Institut des Parcs Nationaux du Congo Belge, 1938.
  7. ↑ Frechkop, S. Exploration du Parc National Albert: Mammifères. Bruxelles, Institut des Parcs Nationaux du Congo Belge, 1943.
  8. ↑ Schumacher, P. Die Kivu-Pygmäen und ihre soziale Umwelt im Albert-National Park. Bruxelles, Institut des Parcs Nationaux du Congo Belge, 1943.
  9. ↑ Verhoogen, J. Les éruptions 1938 – 1940 du volcan Nyamuragira. Bruxelles, Institut des Parcs Nationaux du Congo Belge, 1948.
  10. ↑ de Heinzelin de Braucourt, J. Le paléolithique aux abords d'Ishango. Bruxelles, Institut des Parcs Nationaux du Congo Belge, 1961.
  11. ↑ Dart, R.A. The urgency of international intervention for the preservation of the mountain gorilla // South African Journal of Science 56 (4). 1960. с. 85 – 87.
  12. ↑ а б в MEAs, Conservation and Conflict – A case study of Virunga National Park, DRC. Geneva, International Institute for Sustainable Development, 2008.
  13. ↑ а б Supporting protected areas in a time of political turmoil: the case of World Heritage Sites in the Democratic Republic of Congo // Parks 14 (1). 2004. с. 9 – 16.
  14. ↑ McNeely, J.A. Conserving forest biodiversity in times of violent conflict // Oryx 37 (2). 2003. DOI:10.1017/S0030605303000334. с. 142 – 152.
  15. ↑ а б Marijnen, E. Public Authority and Conservation in Areas of Armed Conflict: Virunga National Park as a ‘State within a State’ in Eastern Congo // Development and Change 49 (3). 2018. DOI:10.1111/dech.12380. с. 790 – 814.
  16. ↑ Nkongolo, J.K. International solidarity and permanent sovereignty over natural resources: antagonism or peaceful coexistence? The case of oil in the Virunga National Park // African Journal of Democracy and Governance 2 (3 – 4). 2015. с. 77 – 98.
  17. ↑ Verheyen, E. Oil extraction imperils Africa's Great Lakes // Science 354 (6312). 2016. DOI:10.1126/science.aal1722. с. 561 – 562.
  18. ↑ Hochleithner, S. Beyond Contesting Limits: Land, Access, and Resistance at the Virunga National Park // Conservation and Society 15 (1). 2017. DOI:10.4103/0972-4923.201397. с. 100 – 110.
  19. ↑ Sustainable development at natural World Heritage sites in Africa // World Heritage for Sustainable Development in Africa. Paris, United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, 2018. с. 51 – 61.
  20. ↑ In memoriam: deadliest attack on Virunga staff in Park’s recent history brings total ranger deaths to 175 // 2018. Посетен на 17 август 2018.
  21. ↑ DR Congo: British tourists kidnapped in Virunga National Park // BBC News, 2018.
  22. ↑ Virunga Park Closure Statement // 2018. Архивиран от оригинала на 2018-06-15. Посетен на 2020-01-30.
  23. ↑ Prentice, A. Congo's Virunga park reopens eight months after deadly ambush // Reuters. 2019. Посетен на 26 април 2019.
  24. ↑ Monitoring law enforcement and illegal activities in the northern sector of the Parc National des Virunga, Democratic Republic of Congo // Pachyderm (36). 2004. с. 16 – 29.
  25. ↑ Regional Climatology of the Albertine Rift // Long Term changes in Africa’s Rift Valley: impacts on biodiversity and ecosystems. New York, Nova Science Publishers, 2012. с. 18 – 38.
  26. ↑ The effects of environmental and anthropogenic changes on the savannas of the Queen Elizabeth and Virunga National parks // Long Term changes in Africa’s Rift Valley: impacts on biodiversity and ecosystems. New York, Nova Science Publishers, 2012. с. 88 – 105.
  27. ↑ Mark Jenkins: „Who murdered the virunga gorillas?“, National Geographic, юли 2008
  28. ↑ Hippos Butchered by the Hundreds in Congo Wildlife Park, National Geographic
  29. ↑ А. Шпарман. Поле битвы – Вирунга // Geo. – 2012. – № 11. – с. 106.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вирунга_(национален_парк)&oldid=11489124“.