Височен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Височен
Ξηροπόταμος
Височен в полите на Боздаг
Височен в полите на Боздаг
Гърция
41.1922° с. ш. 24.1039° и. д.
Височен
Източна Македония и Тракия
41.1922° с. ш. 24.1039° и. д.
Височен
Драмско
41.1922° с. ш. 24.1039° и. д.
Височен
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областДрамско поле
Надм. височина268 m
Население2409 души (2021 г.)
Телефонен код25210

Висо̀чен или Висо̀чени (срещат се и формите Висо̀чан, Висо̀чани на гръцки: Ξηροπόταμος, Ксиропотамос, до 1927 година Βησωτσάνη, Висоцани[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 260 m надморска височина[2] в Драмското поле на около 8 km северозападно от град Драма в подножието на Боздаг при дола Чорлак.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име Високо - гола чука над Височен, със съответствия във всички славянски езици. Жителското име е висо̀ченин, висо̀ченка, висо̀чене.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в османски регистър на соколари и ястребари от 1480 година.[3] Отбелязано е и в османски данъчни регистри от 1569–1570 година.[5]

В края на XIX век Височен е предимно българско село в Драмска кааза на Османската империя. Гробищната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от 1815 година.[6] В селото работи гръцко училище към църквата „Свети Георги“, в което в 1888 - 1889 година преподава Димитриос П. Йоанидис, а в 1890 - 1891 - Н. Астериадис.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Височен, на СЗ от Драма 2 часа, до реката Куричай. Преди 8 години тук стоял мюдюрин, който се пренесъл подире в Просочен. Селянете всички са земледелци. Гръцка църква и училище; 200 къщи, между които около 50 са турски.[8] “

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Височан има 220 къщи българи и 40 турци.[9] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Височан има 1150 жители българи християни, 250 турци и 12 цигани.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Височен (Vissotchen) се състои от 1840 българи екзархисти, 20 гърци, 36 власи и 30 албанци и в селото действат едно основно българско и едно основно гръцко училище с по един учител и 50 и 25 ученици съответно.[11] Според гръцки данни в 1906 година в селото има около 135 патриаршистки семейства, 55 - 60 екзархийски и 35 - 40 мюсюлмански. През февруари 1906 година митрополит Хрисостом Драмски посещава Височен и отсяда в къщата на Йоанис Самарас.[7]

В доклад до Атина гръцкият подконсул в Кавала съобщава, че в селото има 225 къщи, от които 120 гръцки, 55 български и 50 турски, а жителите му са 1481 – 741 българогласни гърци, 411 българи и 330 турци.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Височен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Към 1918 година според българския лингвист Йордан Н. Иванов в селото има 300 семейства, от които 130 патриаршистки, 120 екзархистки и 50 турски. Екзархистите се изселват отчасти в 1913, а по-късно в 1919, 1925 и 1927 година.[3] След изселването на турците в Турция по силата на Лозанския договор, в селото са настанени гърци бежанци - 87 семейства с 396 души.[2]

В 1927 година името на селото е сменено на Ксиропотамос.[13] В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 324 жители общо.[14]

След изтеглянето на българските войски от Драмско в 1944 година част от българите гъркомани се изселват в България. Най-много височани живеят в Гоце Делчев и района, както и в Пловдив, Пазарджик и Хасково.[15]

Селото не пострадва от Втората световна и от Гражданската война и затова населението му се увеличава.[2] В 50-те години в землищео на Височен е основано селището Каридия, което в 1961 година има 42 жители. По-късно е слято с Височен.[16]

Населението на Височен произвежда тютюн, жито и други замеделски култури, като се занимава и с лозарство и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Височен на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Какаведжик[17] Κακαβιεζίκ Монодендри Μονοδένδρι местност на Ю от Височен[17]
Чирепе[17] Τσιρεπέ Потистра Ποτίστρα[18] скалист склон[19] на Ю от Височен,[17] вдлъбнатина в скала, където се събира вода от старобългарското , „череп“, „глинен съд“[19]
Калуд[20] Калут[17] Καλούτ Рема Агиу Константину Ρέμα 'Αγίου Κωνσταντίνου[18] река[17] и плодородни ниви на Ю от Височен, от личното име Калуд, от новогръцкото καλούδι, „дарове, подаръци“[20]
Кьор Бунар[17] Κιόρ Μπουνάρ Ксировриси Ξηρόβρυση[18] извор на Ю от Височен на река Калуд[17] в местността Аврата[21]
Карандилък[17] Καραντιλίκ Спилиес Σπηλιές[18] местност на Ю от Височен[17]
Бабаамурь[22] или Бабамур[17] Μπαμπαμούρ Перистера Περιστέρα[18] склон с ниви[22] на Ю от Височен[17]
Пасково[17] Πάσκοβο Пигади Πηγάδι[18] извор на З от Височен[17]
Куйнярник[17] Κουϊνιάρνικ Станес Στάνες[18] възвишение в Боздаг на З от Височен (541,4 m)[17]
Сик Пърнар[17] Σίκ Πουρνάρ Пурнария Πουρνάρια[18] връх в Боздаг на СЗ от Височен[17]
Бабин дол[17][22] Μπαμπιντόλ Рема Михаил Аргангелу Ρέμα Μιχαήλ Αρχαγγέλου[18] река в Боздаг на С от Височен[17] започва в местността Лисе и стига до селото[22]
Раздуле Ραξτοϋλε Ксирорема Ξηρόρρεμα[18] река
Рачан[17] или Рачица[23] Ρακτσάν Коцифорема Κοτσυφόρρεμα[18] река на И от Височен[17] от корен рак- в раковина, сравними са речните имена Рача[23]
Калелък[24][17] Καλενίκ Ипсома Мавруди Ύψωμα Μαυρουδή[18] скалиста чука в местността Гърбъ в Боздаг на И от Височен (582 m)[17]
Сивек или Сивак или Сивака[25] Σίβεκ Итиес Ιτιές[18] дол край Височен, от сив и -ак по цвета на скалата[25]
Чернок[17] Τσερνόκι Маври Корифи Μαύρη Κορυφή[18] връх в Боздаг на С от Височен (1132,9 m)[17] от чернок, „черен бор“[26]
Голак[17] Γκολάκι Гимно Γυμνό[18] връх в Боздаг на С от Височен (1051 m)[17] от гол и -ак (стара -ako-), местност лишена от растителност[27]
Чалелик[17] Τσαλεκίκ Ангатотон Άγκαθωτόν[18] местност в Боздаг на СИ от Височен[17]
Паланкар Παλαγκάρ Хионисмени Χιονισμένη[18]
Дупал[17] Ντούπαλ Трипес Τρύπες[18] местност в Боздаг на С от Височен[17]
Перис[17] Πέρις Ипсома Елевтерияди Ύψωμα Έλευθεριάδη[18] връх в Боздаг на СИ от Височен (1143 m)[17]
Патрик дере[17] Πατρίκ Ντερέ Фидосерма Φιδόσερμα[18] река в Боздаг на СЗ от Височен[17]
Гелем дере[17] Γκελέμ Ντερέ Рема Нимфон Ρέμα Νυμφών[18] река на И от Височен (Дабладджик или Блацища)[17]
Герколаки[17] Γκερκολάκι Афти Άφτί[18] местност в Боздаг на С от Височен[17]
Пилаф дере тепе Πιλάφ Ντερέ Τεπέ Стронгили Στρογγυλή[18] река в Боздаг на СЗ от Височен[17]
Мешелик[17] Μεσελίκ Дриодасос Δρυόδασος[18] местност в Боздаг на С от Височен[17]
Гатища[17] Γκατίστα Перивлептон Περίβλεπτον[18] връх в Боздаг на С от Височен (996,3 m)[17]
Каинлък[17] Καϊντλίκ Оксиес Όξυές[18] връх в Боздаг на С от Височен (1465 m)[17]
Дуз Киран Ντούζ Κιράν Левендико Λεβέντικο[18]
Тикълница[28][17] Τικαλνίτσα Стронгилон Στρογγυλόν[18] връх в Боздаг на С от Височен (2020 m)[17] в гребена Дебелина от тикъл, мъжки род на тикла, „каменна плоча“, и топонимична наставка -ица[28]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1544[2] 1698[2] 1925[2] 2568[2] 2677[2] 3051[2] 2023[2] 2381[2] 2401[2] 2601 2554

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Височани
  • Георги Кръстев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, четата на Стоян Филипов, Първа рота на Пета одринска дружина[29]
  • Димитър Мандраджиев (Δημήτριος Μανδρατζής, Димитриос Мандрадзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, терорист на гръцкия комитет[30]
  • Иван Еклемов (Ιωάννης Εκλεμές, Йоанис Еклемес, ? – 1908), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит в престрелка с българи[30]
  • Иван Самаров (Ιωάννης Σαμαράς, Йоанис Самарас, 1878 – 1911), гръцки андартски деец, агент от трети ред[30][31]
  • Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО[32]
  • Марко Тимчев (Тинчев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[33]
  • Кръстана Янева (1914-1944), съветска разузнавачка в Берлин.[34]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 148. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 10.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
  5. ↑ Митринов, Георги. Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието. ΙΙ. Надписи на икони и плащаници // Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ XXXI. София, Българска академия на науките, 2018. с. 150.
  6. ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  7. ↑ а б Ο Μακεδονικός Αγώνας στον Ξηροπόταμο, архив на оригинала от 2 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120202195002/http://dim-xirop.dra.sch.gr/efimerides_arxeia/maked_agonas_1.pdf, посетен на 20 ноември 2011 
  8. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 34 - 35.
  9. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  13. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 147. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 11.
  16. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 170. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  19. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 210.
  20. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
  21. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
  22. ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  23. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 183.
  24. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
  25. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 193.
  26. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.
  27. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
  28. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 204.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 386.
  30. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
  31. ↑ Χατζηαναστασίου, Τάσος (2018). «Η περιοχή της Δράμας 1870 – 1913. Αλυτρωτικές βλέψεις από την άλλη μεριά των συνόρων». Από τον Μακεδονικό Αγώνα… στην απελευθέρωση της Δράμας. Πρακτικά Συνεδρίου. Δράμα: Κέντρο Πολιτιστικής Ανάπτυξης Ανατολικής Μακεδονίας, стр. 196.
  32. ↑ За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 550.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
  34. ↑ Ольга Харина. „Я люблю людей...“ Кристана Ивановна Янева (1914-1944) Международная школьная интернет конференция
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Височен&oldid=11942079“.