Висш съдебен съвет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ВСС пренасочва насам. За институцията от 40-те години вижте Върховен стопански съвет.

Висшият съдебен съвет (ВСС) е висш административен орган на съдебната власт в Република България, установен в конституцията от 1990 г. В края на 1991 г. е избран първият му състав.

ВСС се състои от 25 члена с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет члена на съвета се избират от Парламента и единадесет члена се избират от органите на съдебната власт (чрез делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи – 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател). Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата.

Заседанията на ВСС се свикват най-малко един път в седмицата от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието (но той няма право да участва в гласуването), а в негово отсъствие последователно от Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор. Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго. Решенията на съвета са особен вид индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от ВАС относно тяхната законосъобразност.

Компетенции[редактиране | edit source]

1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;

3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;

5. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание.

6. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Структура[редактиране | edit source]

Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години със същото мнозинство. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.

Състав[редактиране | edit source]

Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:

1. подаване на оставка;

2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;

3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

Критики и противоречия[редактиране | edit source]

Критикуван е, че назначава магистрати без да провежда конкурси за длъжностите.[1]

Скандал със случайното разпределение на делата[редактиране | edit source]

В началото на 2013 г. се разгръща скандал с принципа за случайното разпределение на делата. На 18 март във Върховния административен съд (ВАС) и на 28 март във Върховния касационен съд (ВКС) е извършена, а по план в понеделник (8 април) в Софийския градски съд (СГС) трябва да бъде извършена проверка за случайността при разпределянето на дела на съдебни състави. Решението за проверката е взето на заседание на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет — постоянна комисия към ВСС, председателствана от Незабравка Стоева (избрана от парламентарната квота). Във връзка с ревизията във ВАС Стоева е изискала допълнителна информация от председателя на съда, Георги Колев, а именно — колко са командированите магистрати във ВАС, колко и кои лица имат администраторски права, кои лица имат пароли за достъп до системата. По време на заседание на ВСС на 4 април 2013 г. Колев реагира остро на проверката, като посочва, че в съда са отишли десет души, от които познавал само Незабравка Стоева, инспекторът Димана Йосифова и IT специалистът на ВСС Валери Михайлов. За останалите седем души нямал никакви данни, не му били представени поименно, научил, че сред тях има представители на две неправителствени организации — Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и Програма за развитие на съдебната система (ПРСС).[2][3][4]

Констатациите на работната група извършила проверките във ВАС и ВКС е, че софтуерът Law-choice, който се използва за случайното разпределение на делата в тези две и в почти всички останали съдилища в България, позволява манипулация при избора на съдията, който ще гледа делото: едно и също дело може да бъде разпределено от софтуера няколко пъти и определя различни съдии докладчици. Възможно е да се манипулира натоварването на отделните съдии, така че делото да се падне при най-ненатоварения, без това да оставя следи. Възможно е от друга инсталация на програмата да се разпечатва протокол за случайното разпределение с желан съдия. На практика log-овете на системата се пазят в незащитени файлове, които могат да се редактират с текстов редактор.[5]

След публикуването на доклада на ВСС през април 2013 г. не са взети никакви мерки за предотвратяване на корупционни схеми в правосъдната система.[6]

Отстраняването на Камен Ситнилски като член на съвета[редактиране | edit source]

През 2013 г. се разразява скандал с един от членовете на ВСС, Камен Ситнилски, бивш заместник-главен прокурор. Повод за скандала са записи от специални разузнавателни средства, от които се разбира, че прокурори в близки отношения със Ситнилски са лобирали за избирането му за член на Висшия съдебен съвет. Започването на процедура за отстраняване на член на ВСС е безпрецедентно в историята на този орган до този момент.[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Шуробаджанащина препъва Темида“ - статия на в. „Стандарт“ от 11.12.2006
  2. ((bg)) Петрова, Ралица. Скандал във ВСС заради случайното разпределение във ВАС. // Правен свят, 04.04.2013. Посетен на 06.04.2013.
  3. ((bg)) Филева, Лора. Кой се уплаши от проверката на случайното разпределение на делата?. // Капитал, 04.04.2013. Посетен на 06.04.2013.
  4. ((bg)) Владимирова, Петя. Спи ли Брюксел?! Президент и премиер не виждат ли?!. // Дневник, 06.04.2013. Посетен на 06.04.2013.
  5. ((bg)) Босев, Росен. Софтуерът за случайно разпределение на делата позволява манипулации. // Капитал, 10.04.2013. Посетен на 12.04.2013.
  6. Гиргинова, Галина. Широко затворени очи: ВСС демонстрира пълна незаинтересованост за случайното разпределение на делата. // Съдебни репортажи, 30.07.2013. Посетен на 08.08.2013.
  7. Николов, Красен. ВСС започна процедура по отстраняването на Камен Ситнилски. // Медиапул, 17.07.2013. Посетен на 18.07.2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]