Вит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вит
VitRiveratToros.JPG
Река Вит край село Торос по време на наводненията през 2005 г.
Дължина 188,6 km
(заедно с река Бели Вит)
(12-то място в България)
Разположение България
Област Ловеч
Община Тетевен
Община Луковит и
Област Плевен
Община Долни Дъбник
Община Плевен
Община Долна Митрополия
Община Гулянци
Образувана от сливането на реките:
Черни Вит (лява съставяща)
Бели Вит (дясна съставяща)
42°56′12″ с. ш. 24°12′25″ и. д. / 42.936667° с. ш. 24.206944° и. д.
Надм. в-на на извора 367 m
Влива се в десен приток на река Дунав (на 609-ти км) → Черно море
43°40′52″ с. ш. 24°44′35″ и. д. / 43.681111° с. ш. 24.743056° и. д.
Ширина на устието 30 m
Надм. в-на на устието 22 m
Водосборен басейн 3 225 km2 (0,4% от водосборния басейн на Дунав)
Среден отток 14,3 m3/s (при с. Садовец)
VitMap.jpg
Карта на водосборният басейн на река Искър

Витантичността на на латински: Ugis, Угис) е река в Северна България, Област Ловеч — общини Тетевен и Луковит и Област Плевен — общини Долни Дъбник, Плевен, Долна Митрополия и Гулянци, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Бели Вит, която е приета за начало на Вит е 188,6 км, която ѝ отрежда 12-то място сред реките на България. Дължината само на река Вит е 152,6 км.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Вит при Гулянци

Река Вит се образува от сливането на реките Черни Вит (лява съставяща) и Бели Вит (дясна съставяща) в кв. "Полатен" на град Тетевен, на 367 м н.в. До заличеното село Асен тече на север в дълбока и широка долина между Васильовска планина на изток и планината Лисец на запад. След село Гложене част от водите на реката проникват в карстови пукнатини и подхранват най-големия карстов извор "Глава Панега" в България, даващ началото на река Златна Панега. След това реката поема в североизточно направлание и запазва тази си посока до устието си. В района на селата Торос и Дерманци долината на Вит се разширява, а след това до село Садовец се редуват каньоновидни проломи и долинни разширения. След Садовец Вит навлиза в Дунавската равнина, като долината му е широка и асиметрична, с по-стръмни десни склонове. Влива се отдясно в река Дунав (на 609-ти км), на 22 м н.в., на 1,6 км северозападно от село Долни Вит. От село Градина до устието коритото на реката е оградено и коригирано с водозащитни диги.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на Вит е 3 225 км2, което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад и северозапад — с водоброрния басейн на река Искър;
  • на изток — с водоброрния басейн на река Осъм;
  • на юг — с водосборния басейн на река Марица.

Списък на притоците на река Вит. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

  • Средногодишен отток при гр. Тетевен — 5,3 m3/s;
  • Средногодишен отток при с. Садовец — 14,3 m3/s (виж таблицата);
  • Средногодишен отток при с. Ясен — 14,0 m3/s;

Средногодишният отток при станция Садовец е 14,30 m3/s. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 - 1982/1983 г.[1]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 10,70 13,90 19,60 24,60 28,30 22,00 13,00 8,38 7,32 6,27 7,06 10,20 14,30
количество (% от годишния обем) 6,20 8,10 11,40 14,40 16,50 12,80 7,60 4,90 4,30 3,70 4,10 6,00 100,0

Реката има ясно изразен максимум през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и това пълноводие често води и до наводнения. Минимумът е в периода август-ноември.

Подхранването на Вит е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. Снежното подхранване нараства от север на юг, от Дунавската равнина, през Предбалкана до Стара планина. В Предбалкана приоритет има подземното подхранване, дължащо се на карстовите извори в района.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 19 населени места, в т.ч. 3 града и 16 села:

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Водите на река Вит, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Освен това са включени и за промишлено водоснабдяване и малък добив на електроенергия — ВЕЦ "Лисец".

По цялото протежение на долината на река Вит, с изключение на последните 3 км преди устието ѝ преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт — БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]