Виталиан (военачалник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виталиан
византийски военачалник
Роден: 5 век
Залдаба, днес Шумен, България
Починал: 520
Константинопол

Виталиан (на латински: Flavius Vitalianus, на гръцки: Vitalianos Βιταλιανός; † юли 520 в Константинопол) е византийски военачалник, magister militum per Thracias, оглавил два бунта срещу централното правителство, обявявайки се за император. Той се бунтува през 513 г. в Тракия против Анастасий I.

Виталиан е роден в Залдаба в Долна Мизия (днес Абрит в североизточна България). Той е гот или скит. Той е син на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496–511 г.

Когато Анастасий през 511 г. смъква патриарха на Константинопол Македоний II, и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за последник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 г. Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата.

През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520.

През 520 г. при Юстин I той е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племеник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон.

Виталиан е баща на Кутзис (Кучис, Куцис), Бузет (Боузес) и Венил (Венилус). Неговата дъщеря е майка на Домненциол. Той е баща или чичо на Йоан.

Източници[редактиране | edit source]