Виталиан (военачалник)
|
||||||||
Виталиан (на латински: Flavius Vitalianus, на гръцки: Vitalianos Βιταλιανός; † юли 520 в Константинопол) е византийски военачалник, magister militum per Thracias, оглавил два бунта срещу централното правителство, обявявайки се за император. Той се бунтува през 513 г. в Тракия против Анастасий I.
Виталиан е роден в Залдаба в Долна Мизия (днес Абрит в североизточна България). Той е гот или скит. Той е син на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496–511 г.
Когато Анастасий през 511 г. смъква патриарха на Константинопол Македоний II, и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за последник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 г. Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата.
През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520.
През 520 г. при Юстин I той е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племеник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон.
Виталиан е баща на Кутзис (Кучис, Куцис), Бузет (Боузес) и Венил (Венилус). Неговата дъщеря е майка на Домненциол. Той е баща или чичо на Йоан.
Източници [редактиране]
- Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0.
- Теофан Изповедник, Хронография (първичен извор)
- Евагрий Схоластик, Historia ecclesiastica IV, 3
