Витализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Витализъм е философското медицинско разбиране и доктрина, че „живите организми са коренно различни от неживата природа, защото те съдържат някои не-физични елементи или са управлявани от различни принципи, за разлика от неодушевените неща“.[1] Когато това философско разбиране за витализма изрично се позовава на жизнения / витален принцип, този елемент е често наименуван „жизнена искра“, „енергия“, съответно прана, ци, които са свързани с душата.

Днес витализмът е по-скоро част от философията на алтернативната и комплементарна медицина, но той има и дълга история в мейнстрийм медицинската философия (където днес е по-скоро отхвърлен като принцип)[2], също така често в традиционната медицина и лечебни практики, в техните инварианти се постулира, че заболяванията са резултат и са причинени от някакъв дисбаланс в жизнените сили. В западната традиция основана от Хипократ тези жизнени сили са свързани с четирите темперамента (исторически в древногръцката традиция и четирите хумори), а в източните традиции се приема като постулат идеята за дисбаланс или блокиране на ци (или прана).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Bechel, William и Robert C. Richardson (1998). Vitalism. В E.Craig (ред.), Routledge Encyclopedia of Philosophy. London: Routledge. Vitalism
  2. Elizabeth Ann Williams, A Cultural History of Medical Vitalism in Enlightenment Montpellier, Ashgate, 2003.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vitalism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​