Витиния (царство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мала Азия през античността
Витиния заобиколена от Диадох-държавите през 250 пр.н.е.

Витиния (на гръцки: Βιθυνία, Bithynia) е древна област и царство в северозападна Мала Азия. Във Витиния са били заселени тракийските племена на тините и витините.

Витиния се намира между Мраморно море и Pontos Euxinos (Черно море), планината Олимп (Keşiş Dağ), Parthenios (днес Bartan Su) от Пафлагония; на юг граничи с държавите Галатия, Фригия и Малоазийска Мизия.

Градове[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

През 430 пр.н.е. Доидалсес създава династия. Витиния запазва своята независимост от персийските сатрапи.

Римска провинвия[редактиране | edit source]

Витиния става римска провинция, столица остава Никомедия. През 64 пр.н.е. се създава двойната провинция Витиния и Понт, Bithynia et Pontus.

Витиния е от 27 пр.н.е. до Марк Аврелий почти винаги сенаторска провинция. Императорска провинция е няколко пъти при Клавдий и Нерон.

Списък на владетелитена Витиния[редактиране | edit source]

Династии[редактиране | edit source]

Царе[редактиране | edit source]

Римско време[редактиране | edit source]

През римското време Витиния е управлявана от римски проконсули, прокуратори и легати за по две години:

Година Проконсул Прокуратор Легат, Leg. aug. pr.pr.
61–59 пр.н.е. C. Papirius Carbo
58-57 пр.н.е. NN.
56/55 пр.н.е. C. Caecilius Cornutus
49/48 пр.н.е. Авъл Плавций
47 пр.н.е. Гай Вибий Панза Цетрониан[1]
46-28 пр.н.е. NN.
27 пр.н.е. Витиния сенаторска провинция
16-13 пр.н.е. C. Marcius Censorinus[2]
 ? Thorius Flaccus[3] (пр. 15)
 ? Ap. Claudius Pulcher (пр. 15 г.)
 ? L. Licinius (пр. 15)
14-15 Марк Граний Марцел
15-17? L. Vedius Lepidus
18/19 P. Vitellius
20-41 NN (празно) [2]
41–43  ? L. Min(i)dius Pollio
43–45  ? L. Min(i)dius Balbus (мд. 42 и 47)
45–47  ? L. Dunius Severus [2]
47–49 C. Cadius Rufus (49 съден за изнуда) [4]
49-51 P. Pasidienus Firmus (сл. 47/48) [5] Iunius C(h)ilo I
51–53  ? Iunius C(h)ilo II [6]
53–55  ? Iunius C(h)ilo III ? (осъден за подкупи)
55-57 ?  ? Ti. Attius Laco (между 54 и 59)
57-59 Тит Петроний ? (отлично служебно изпълнение) [7] C. Iulius Aquila [8]
59-61 Марк Тарквиций Приск (61 осъден за изнуда) [9]
61-63  ? L. Montanus (между 54 и 69)
63-65  ?
65-67  ?
67-69  ?
ca. 70-71 M. Plancius Varus
ca. 71-72 M. Maecius Rufus
ca. 72-75  ?
ca. 75-76 M. Salvidenus Asprenas
ca. 76-77 M. Salvidienus Proculus
ca. 77-79  ? M. Plancius Varus (при Веспасиан)
ca. 79-80 Velius Paulus
ca. 80-82  ?
ca. 82-83  ? M. Minicius Rufus (между 81 и 96)
ca. 83-84 A. Bucius Lappius Maximus (между 81 и 96) [10]
ca. 84-85 Тиберий Юлий Целс Полемеан (между 81 и 96)
ca. 85-89  ?
ca. 89-90 Луций Юлий Марин Цецилий Симплекс (между 81 и 96)
ca. 90-96  ?
96–97 Tullius Iustus [11]
97-100  ?
ca. 100-101 C. Iulius Bassus [12]
101-105  ?
ca. 105-106 Varenus Rufus
106-108  ?
ca. 108-109 P. Servilius Calvus
107-109  ?
ca. 109-111 Maximus [13] Г. Плиний Цецилий Секунд
111-114/115 Гай Юлий Корнут Тертул
114/115-134  ?
ca. 134-136 C. Iulius Severus
142/143? Q. Voconius Saxa Fidus
146/147? L. Coelius Festus
um 160 Q. Cornelius Senecio Annianus
gegen 160 Q. Roscius Murena
Витиния вероятно от Марк Аврелий импер. провинция.
ок. 162-166 Луций Хедий Руф Лолиан Авит
мд. 175 и 182 L. Albinius Saturninus
183 Severus
мд. 186 и 189 М. Дидий Север Юлиан (император 193)
193-194 Луций Фабий Цилон
198-199 Q. Tineius Sacerdos
 ? M. Claudius Demetrius
между 202 и 205 Ti. Claudius Callipianus Italicus
Елий Антипатер (при Септимий Север)
Pollio (при Елагабал)
218 Caecilius Aristo
C. Claudius Attalus Paterculianus
230/235 Луций Егнаций Виктор Лолиан
ок. 220? М. Клодий Пупиен Максим (император 238)
220-298 NN.
ок. 299 до сл. 303 Сосиан Хиерокъл
305-355 NN
356 Фл. Евсебий[14]
357 NN
380 * Hormisdas[15]

Литература[редактиране | edit source]

  • Christian Marek, Pontus et Bithynia. Die römischen Provinzen im Norden Kleinasiens. von Zabern, Mainz 2003, ISBN 3-8053-2925-3.
  • Sencer Sahin, Bithynische Studien. Bithynia Incelemaleri. Habelt, Bonn 1978, ISBN 3-7749-1497-4.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Cos. 43 пр.н.е.
  2. а б в Marek (2003) S. 48
  3. Marek (2003) S. 47
  4. Тацит, annalen 12, 22.
  5. Marek (2003) S. 48; Der Kleine Pauly 3, Sp. 642.
  6. Дион Касий, 60, 33, 6
  7. Тацит, annalen 16, 18.
  8. лат. надпис CIL III 346
  9. Тацит, annalen 14, 46.
  10. Плиний, ep. 10,58,6.
  11. при Нерва, Plin. ep. 10,58,10.
  12. през 103 г. защитаван от Плиний.
  13. Plin. ep. 10,27,1 10,85,1
  14. consularis Bithyniae
  15. Амиан 26,8