Витолище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Витолище
Витолиште
    Герб
Витолище (Република Македония)
Red pog.png
Витолище
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Мариово
Надм. височина 830 m
Население (2002) 170 души
МПС код PP
Витолище в Общомедия

Витолище или Витолища (на македонска литературна норма: Витолиште) е село в южната част на Република Македония, Община Прилеп.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в планината Козяк, в областта Мариово, на 46 km южно от общинския център Прилеп. Селото е център на околните села и е разположено на надморска височина от 830 метра. До него води асфалтов път. Има много голямо замлище от 63,3 km2, в което обработваемите зами заемат 1424 ха, горите са 1428 ха, а пасищата 3132 ха.[1] Църквата в селото е „Свети Атанасий“.

Легенди за името[редактиране | edit source]

Стале Попов в романа си „Кърпен живот“ разказва следната легенда за потеклото на името Витолище. Отдавна, долу край Църна в селото Разлог живеели трима братя Раде, Гале и Вите, които се занимавали с животновъдство, лов, пчеларство и малко със земеделие. Като видели, че земята им се изтощава, решили да си потърсят по-сгодни места за живот. Вите се заселил в котловина нагоре край Зелка, Гюргишча, Перун и Трибор и така по неговото име селото станало Витолишча.[1]

Според друга версия селото претърпяло няколко премествания от основаването си. Двама братя живеели в далечно село и според обичая дошло време да се разселят. По-малкият се заселил в местността Обстраница, където имало условия за отглеждане на овце, коне и говеда. Скоро обаче забелязал как много често конете му бягат и след издирване винаги ги намирал в местността на днешното Витолище. И по съвет на брат си той се заселил там и поставил основата на днешното село. След това дошъл брат му, а после и други семейства, докато накрая се наложило да убият по-стария брат, за да не се разпространява повече мълвата, че Витолище е добро място за живот. Името си добило от „витост“, което в местния говор означавало подлата постъпка спрямо брата на основателя на селото.[1]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 80 10 10 4663
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 112 6877
Дефтер № 73 от 1519 г. 188 27 8 9143
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 204 20 5 11459
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 55 5 5124

Селото е споменато в Трескавецкият поменик от XVI - XVII век като Витолища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Витол.[2]

В средата на 18 век Витолище е село в каза Преспа. По това време жителите на селото водят поредица от съдебни дела за владеенето на пасища със съседното село Рожден. На едно от съдебните дела през 1749 година интересите на Витолище са защитавани от селяните Райко, син на Коле, Петко, син на Йован, Бойко, син на Никола, Стефан, син на Горан и други.[3]

В 19 век Витолище е предимно българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Битолище (Bitolischté) е посочено като село със 185 домакинства и 743 жители българи и 8 цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Витолища има 1225 жители, от които 1200 българи християни и 25 цигани.[5]

В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Витолища има 1 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Витолища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според Георги Трайчев Витолища има 168 къщи с 1 225 жители българи.[8]

До 2004 г. селото е общински център на едноименнна община, присъединена днес към Община Прилеп.

Пейзаж край Витолище

В селото има начално училище до 8 клас, здравна служба, поща и паметник на така наречаната Народноосвободителна борба.[1] Във Витолище всяка година се провежда фестивалът „Мариовско-Мегленски културни срещи“.

Преброявания в Югославия и Република Македония[1][редактиране | edit source]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 1091 1343 1291 1110 664 377 290 170
македонци 1328 1286 1107 649 373 289 167
албанци 1 1 0 0 0 0 0
турци 5 0 0 0 0 0 0
роми 1 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 4 2 2 4 3 1 2
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 4 2 1 11 1 0 1

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Витолище
Починали във Витолище

Литература[редактиране | edit source]

  • Видоески, Божидар. Витолишта (Общеславянский лингвистический атлас 102). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 723-729.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Витолиште (Vitoliste) село во Прилепско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 174.
  3. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.80-81.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.247.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  8. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  9. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
Населени места в Община Прилеп Flag of Prilep.png
Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица

Исторически села: Мелница | Пещерица | Писокал

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.