Виторио Венето (линеен кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Виторио Венето“
на италиански: Vittorio Veneto
RNVittorio Veneto-Battle of Cape Spartivento.jpg
„Виторио Венето“ в битката при нос Спартивенто
Основна информация
Държава: Италия Италия
Принадлежност: Реджия Марина
Тип: Линеен кораб
Корабостроителница: Cantieri Riuniti dell’Adriatico,
Триест, Италия
Поръчан: 10 юни 1934 г.
Начало на строителството: 28 октомври 1934 г.
Спуснат на вода: 25 юли 1937 г.
Въведен в експлоатация: 2 август 1940 г.
Изведен от експлоатация: 1 февруари 1948 г.
Параметри
Водоизместимост: 44 324 т (стандартна)
46 486 т (пълна)
Дължина: 237,8 m
Ширина: 32,9 m
Газене: 10,5 m
Екипаж: 1830 души (1910 като флагмански кораб)
Обхват: 3 920 морски мили при скорост 20 възела
Скорост: 31,45 възела
Задвижване: 8 парови турбини Yarrow,
4 парни котли Belluzzo
4 винта
Мощност: 140 000 к. с.
Броня
Вертикално: 350 mm
Хоризонтално: 230 mm
Артилерия: 350 mm
Въоръжение
Оръдия от главния калибър: 9 x 381 mm корабни оръдия от 1934 г. (по три оръдия в три установки)
Оръдия от спомагателния калибър: 12 x 155 mm корабни оръдия
4 x 120 mm оръдия с осветителни снаряди
Зенитна артилерия: 12 x 90 mm зенитни оръдия
20 x 54 mm зенитни картечници (8 сдвоени и 4 единични)
32 x 20 mm зенитни картечници (16 сдвоени)
Авиация: до 3 самолета Reggiane Re.2000 Falco или IMAM Ro.43
1 катапулт на кърмата
Радиолокационно въоръжение: радар „Gufo“ E.C.4.

„Виторио Венето“ (на италиански: Vittorio Veneto) е италиански линеен кораб от клас „Литорио“ по времето на Втората световна война. Назован е в чест на победата при Виторио Венето на италианските войски над австрийците в края на 1918 г. Това е най-активния кораб на Реджия Марина в хода на войната: изпълнява 56 бойни задачи и изминава в бойни условия в Средиземно море 17 970 мили.

История[редактиране | edit source]

Корабът е заложен за строеж в корабостроителницата „Кантиери Риунити дел Адриатико“ в Триест на 28 октомври 1934 г., на единадесетата годишнина от „Маршът към Рим“ на италианските фашисти, начело с Бенито Мусолини. Спуснат е на вода на 25 юли 1937 г., като е достроен до 28 април 1940 г. В строя влиза на 1 май 1940 г., а до 2 август провежда курс по бойна подготовка. Първият боен поход на кораба се състои на 31 август 1940 г., когато голяма група на италианския флот (освен „Виторио Венето“, в нея взимат участие „Литорио“, „Джулио Чезаре“, „Конте ди Кавур“ и „Кайо Дуилио“, както и 10 крайцера и 34 разрушителя) се отправя на открито стълкновение със Средиземноморския флот на Англия, базиран в Александрия. Английската авиация успява да открие италианското съединение, и британците отстъпват назад (за това спомага и лошото време). Италианците се завръщат в базата, но на 6 септември за втори път излизат за генерално сражение с англичаните, този път към Гибралтар, но и тази битка не се състои.