Витория Колона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Витория Колона
италианска поетеса
Vittoria Colonna from Lazio.jpg
Родена: 1492 г.
Марино, Италия
Починала: 25 февруари 1547 г.
(на 55 г.)
Рим, Италия

Витория Колона (на италиански Vittoria Colonna) е италианска поетеса и маркиза на Пескара.

Биография[редактиране | edit source]

Витория Колона е родена в Марино, владение на фамилията Колона близо до Рим. Тя е дъщеря на Фабрицио Колона, велик конетабъл на Кралство Неапол, и Ана де Мантефелтро. На четири години по настояване на Фердинанд, крал на Неапол, е сгодена за Фернандо де Авалос, син на маркиза на Пескара. Тя получава добро образование и от рано провява интерес към литературата. През 1509 се жени за де Авалос на остров Иския.

През 1511 съпругът на Витория Колона се включва във войната срещу Франция. През 1512 е пленен в битката при Равена и е отведен във Франция. След освобождаването си той става един от най-изявените военачалници на император Карл V. Колона и де Авалос се виждат рядко, но водят оживена кореспонденция в проза и стихове. Под влияние на съпругата си Фернандо де Авалос отказва да се включи в метежа срещу Карл V през 1525, отхвърляйки предлаганата му корона на Неапол. В края на същата година той умира от раните си в Милано.

След смъртта на съпруга си Витория Колона прекарва няколко години на остров Иския. Тя отказва няколко предложения за женитба и започва да пише своите „Rime spirituali“, които остават основата на творчеството ѝ. През 1529 се завръща в Рим и прекарва следващите няколко години между града, Орвието и Иския. През 1537 заминава за Ферара, където участва в основаването на капуцински манастир, заедно с бъдещия протестант Бернардино Окино. Тя е близка и с други привърженици на реформата в църквата, като Пиетро Камезеки и Хуан де Валдес, както и с писатели като Пиетро Бембо, Луиджи Аламани и Балдасаре Кастильоне.

През 1539 се завръща в Рим, където освен че печели одобрението на кардиналите Реджиналд Пол и Контарини, Витория Колона се превръща в обект на страстно приятелство от страна на шестдесет и четири годишният Микеланджело Буонароти. Той ѝ посвещава някои от най-добрите си сонети, рисува я и прекарва много време с нея. Нейното оттегляне в Орвието и Витербо след бунта на брат ѝ Асканио Колона срещу папа Павел III през 1541 не променя отношенията им и те продължават да се срещат и да си пишат. Витория Колона се завръща в Рим през 1544 и умира през 1547 в манастира Сан Силвестро в града.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vittoria Colonna“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.