Вихрен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.

Вихрен
Vihren ot hija vihren.JPG
Изглед към върха от хижа Вихрен
Височина 2914 метра
Координати 41°46′02.3″ с. ш. 23°23′55.9″ и. д. / 41.767306° с. ш. 23.398861° и. д.
Местоположение Област Благоевград, България
Планина Пирин
Vihren-Map.jpg
Вихрен в Общомедия

Вѝхрен е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра той е втори по височина в България след Мусала в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп (Гърция).

Местоположение[редактиране | edit source]

Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.

Име[редактиране | edit source]

До 1942 г. върхът се нарича Елтепе. Сега това име носи малкият заслон в Големия казан под върха.

География[редактиране | edit source]

Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг — на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна — трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат — има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.

Климат[редактиране | edit source]

Туризъм[редактиране | edit source]

2. Пирин
Връх Вихрен

Маршрути[редактиране | edit source]

От страната на хижа Вихрен върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като "Царската пътека". Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида. От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг — малък ледник с размери 90 на 40 м. Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин. От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване. Има и трети начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа Вихрен.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.