Вихрен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.

Вихрен
Изглед към върха от седловината Премката
Изглед към върха от седловината Премката
Вихрен (Област Благоевград)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение Област Благоевград, България
Част от Пирин
Надм. височина 2914 m
Vihren-Map.jpg
Вихрен в Общомедия

Вѝхрен е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра той е втори по височина в България след Мусала в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп (Гърция).

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.

Име[редактиране | редактиране на кода]

До 1942 г. върхът се нарича Елтепе (връх на бурите). В днешни дни това име носи малък заслон в подножието на Вихрен. Заслонът Елтепе се намира до постоянен снежник, покрай чието изучаване е построен и самия заслон.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг — на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна — трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат — има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Средните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига 3 м. Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между -25° и -21°С, а максималните температури са между 15° и 23°С.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

2. Пирин
Връх Вихрен

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

От страната на хижа Вихрен върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като „Царската пътека“. Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида. От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг — малък ледник с размери 90 на 40 м. Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин. От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване. Има и трети начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа Вихрен.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.