Вихрен (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.
| Вихрен | |
  Вихрен  Вихрен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 0 души[1] (15 март 2024 г.) 0,0372 души/km² |
| Землище | 8063 km² |
| Надм. височина | 843 m |
| Пощ. код | 2800 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 11315 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Вѝхрен село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1960 година името на селото е Лески (изписване до 1945 година: Лѣски).[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Вихрен се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сески (Seski) е посочено като село с 25 домакинства и 90 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ляски и Махала, чифлици твърде близки един до друг; приндлежат на един мелнички бей, намират се на СЗ от Мелник, 4 часа път. Земледелието слабо върви, повечето си минуват с овци, кози; има и дървари. В Ляска са 40 къщи и в Махала 18, само българе.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Лѣски (Ляски) е 180 души, всички българи-християни.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Лески са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 6 |
| Българи | 6 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
С околностите на селото е свързана легенда за Иван Рилски, който е живял наблизо. Има параклис „Свети Иван Рилски“ на около 4 км от селото и място в скалата, където светецът е преспивал. Самото село, по поречието на река Санданска Бистрица е заобиколено от чинарова гора, някои дървета от която са на възраст от 200 до 500 години.
До селото е разположен дневният изравнител на ВЕЦ „Лиляново“, част от Каскада „Санданска Бистрица“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
