Вишово
| Вишово Вишово | |
| — село — | |
  Вишово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 1000 m |
| Вишово в Общомедия | |
Вишово или Вишево (на македонска литературна норма: Вишово) е бивше село в община Охрид на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Вишово е било разположено северозападно от Охрид, в планината на пътя към Струга, в землището на село Оровник в посока Долно Лакочерей над местността Кулище. Местността се нарича от местното население Вишо (от Вишево > Вишово > Вишоо > Вишо).
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е регистрирано в турски документи от края на XVI век. В османски обширен дефтер за Охридска нахия от 1582 – 1583 година името на селото е Вишешево (а във второто издание на дефтера Вишово) и в него има 31 християнски семейства и 11 неженени лица.[1]
В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Вишу (Vichou) е посочено като село с 6 домакинства и 22 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вишово (Вишоо) е населявано от 18 жители, всички българи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Гъбавци (Вичево) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 3 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на Вишово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишево (Vichevo) има 16 българи екзархисти.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Станковска, Љубица. Етимологиjата на имињата на раселените села од Охридско // Македонистика 10. 2009. с. 133 - 135.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
| |||||||||||
