Владимир Луков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Луков
български поет
Роден
2 юни 1949 г. (74 г.)
Учил вСофийски университет
Литература
Периодот 1992 г.

Владимир Луков е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 юни 1949 година в село Ценово, Русенско. Потомък е на фамилията Чипови от леринското село Пътеле. Сродник е на Андрей Чипов, Васил Чипов и Георги Добрентов – псевдоним на Георги Илиев Димитров Чипов, български журналист и писател, сатирик, дългогодишен заместник главен редактор в БТА преди 1989 година.

Луков завършва география и философия в Софийския университет. От девет годишен е принуден частично да изкарва прехраната си. Две лета (1958-1959 г.) е ратай в махала Долни Дупини [1], Тревненски Балкан. Като юноша работи в кожарските заводи на гр. Габрово и гр. Русе. В младостта си е учител в родното си село и специалист по управление на образованието в Окръжен съвет за народна просвета и Окръжен комитет на БКП в гр. Русе.[2][3] Напуска същият град през ноември 1987 г. по политически причини. Уличен е там в „четене на немарксическа литература и участие в неформални групи с нездрави философски и идейно-естетически възгледи“.[4]

От 1987 г. до 2012 г. работи като старши преподавател по география и философия в Технически университет – София, филиал Учебен квалификационен технологичен център (УКТЦ) - Правец[5]; от 2004 година Професионална гимназия по компютърни технологии и системи. Междувременно в гр. Правец е избиран два мандата за общински съветник. През първия мандат (1991 – 1994) е заместник-председател, а през втория (1999 – 2003) – председател на Общинския съвет.[6]

Член е на Съюза на свободните писатели в България от 1992 г. От 14 юли 2022 година е негов Председател.[7]

Член е и на Съюза на българските журналисти от 2018 г.

Редактор и модератор е на сайта на Съюза на свободните писатели (svobodenpisatel.org) от 2005 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пише и публикува стихове от 1969 г.[8] Изявите му в литературния печат до 1989 г. са свързани предимно с русенските издания за литература и изкуство, вестник и алманах „Светлоструй“. Представен е като поет в множество поетически сборници и антологии, включително в ретроспективната Антология на балканската поезия „Светият път“ на известния македонски поет и издател Раде Силян. [9] Има публикувани стихотворения в македонски[10][11], френски [12], испански [13] и мексикански [14] литературни списания. Представен е като поет и в издания на българските общности в чужбина[15]. Пише и проза[16]. А също – есеистика и публицистика. Има опит и в епистоларния литературно-критичен жанр.[17]Автор е и на научни статии и приложни разработки в областта на образованието[18].

Негови поетични и други книги са включени в колекциите на едни от най-големите библиотеки в света – Библиотека на Конгреса, САЩ, Библиотека на Харвардския университет и Библиотека на Колумбийски университет, Ню Йорк.

Включен е в справочниците „Кой кой е в България“ (1998), „Кой кой е в българската култура“ (1998) и „Атлас на българската литература, 1944 – 1968“ (2008).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки
  • „Човекът с протези“ (1992)
  • „Съгледвачът“ (1993)
  • „Безбожни въплъщения“ (1999)
  • „Пролом“ (2001)
  • „Сверка на сетивата“ (2005)
  • „Провидения“ (Скопие, 2006, ИК „Макавей“, поредица „Балкански писатели“, превод Бранко Цветкоски).
  • „Следи от вятър“ (2007)
  • „Зраци“ (2009)
  • „Фибри от безкрая“ (2011)
  • „Сончев поjас“ (Скопие, 2016, Изд. „Матица македонска“, буквален превод Стефан Влахов-Мицов, поетически превод Паскал Гилевски)
  • „Слънчев пояс“ (София, 2019 г., българско издание)
  • "В ранните зори за двама" (2022)
Други книги
  • „Формиране на научно-техническо и технологично мислене у подрастващото поколение“ (Дружество за разпространение на научни знания „Георги Кирков“, Русе, 1987)
  • „Бог, народ, личност, народ, Бог – българският изход“ (публицистика, авторско издание, 2002)
  • Мястото, откъдето започва безкраят (Достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания / Философия на цялостността и практика на оличностяването / Том I. Книга за (не)послушници), 2012 г.
  • Мястото, откъдето започва безкраят (Достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания / Философия на цялостността и практика на оличностяването / Том II. Книга за (не)удачници), 2014 г.
  • Народът, учителят, писателят (есеистика и публицистика), 2015 г.
  • От кал, камък и злато (Непредубедени разкази), авторско издание, 2019 г.
  • ОВЕЧНОСТЕНО ВРЕМЕ в писма, литературна критика, есета, публицистика Духовни паралели, 2020 г.
Преводи
  • „Зло време“, поезия от македонския поет Раде Силян, Издателство „БОГИАННА“, София, 2014 г.
  • „Целувката на съдбата“, поезия от македонския поет Раде Силян, Издателство „Пропелер“, София, 2019 г.

Литературна критика за Владимир Луков[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. дфн Симеон Янев – Ти бъркаш в раната...[19]
  • Атанас Ганчев (поет)– „Очи, процеждащи светлина от мрака“ (Представяме ви „Човекът с протези“, 1992), статия, в. „Утро“, Русе, 10. 02. 1992 г., бр. 111, в. „Учителско дело“, София, 08. 07. 1992 г., бр. 27 и в книгата на Вл. Луков „Овечностено време“, ИК „Пропелер“, София, 2020 г., (стр. 225 – 227)[20]
  • Доц. д-р Константин Попов – С неутолима жажда за светлина (За стихосбирката на Владимир Луков, „Човекът с протези“, 1992), статия, в. „Начало“, София, 29. 07. 1993 г. бр. 30[21]
  • Константин Еленков – „Владимир Луков: Поет е.“ (Рецензия за цикъл стихове, Антология на ССПБ „Развитие“, София, 2005 г.)[22]
  • Крум Гергицов – „Сверка на поетическото майсторство (За книгата на Вл. Луков „Сверка на сетивата“, 2005 г.“), статия, в. „Бряг“, Русе, 06. 03. 2006 г., бр. 52
  • Мария Далакчиева – Леринска, „Мъдра поезия, побеждаваща времето“ (За поетичната книга „Сверка на сетивата“, 2005 г., статия)]
  • Венета Ташева – „Владимир Луков и неговият поетичен сборник от избрани стихотворения „Сверка на сетивата““, статия, Антология на ССПБ „Извън гравитацията“, София, 2006 г., стр. 184 – 196
  • Стоян Вълев – „Стихотворение, което разтърсва!“ (За електронната книга на Владимир Луков „Усамотени стихове“, Литернет, Варна, 2006 г.[23]
  • Станислав Марашки – „Следи от вятър и поезия За поетичната книга на Вл. Луков „Следи от вятър“, 2007 г.“, статия, в. „Компас“, Бургас, 28. 05. 2008 г., бр. 1964[24]
  • Христо Черняев – „Следи от вятър“, статия, в. „Новият пулс“, София, 16 юли-17 август 2008 г. и в книгата на Хр. Черняев „Апостоли на българския дух“, София, 2008 г., стр. 429 – 433[25]
  • Георги Николов (критик)– „Метафизика на властващата доброта“ (За поезията на Вл. Луков), статия, в. „България сега“, Чикаго, 27. 10. 2011 г. и в ел, сп. „Литературен свят“, бр. 33 октомври 2011 г.[26]
  • Георги Николов (критик)– „Човекът феникс в праха на материята“ (За прозаичната книга на Вл. Луков „Мястото, откъдето започва безкраят“, 2012 г.), статия, в. „БудилникЪ“, Великобритания, бр. 43, 23. 10. 2012 г. и ел. сп. „Литературен свят“, бр. 43, септември 2012 г.[27]
  • Красимира Василева – „Да построиш спасителният кораб“ (За поезията на Вл. Луков), статия, ел. сп. „Литературен свят“, бр. 38, март 2012 г.
  • Атанас Ганчев (поет) – „От автобиографичното поле през родовата памет до биографичната равносметка на едно поколение“ (Владимир Луков, „Мястото, откъдето започва безкраят“, Изд.„Пропелер“, София, 2012 г.), статия, 15. 08 – 24. 08. 2012 г., сайт на ССПБ
  • Анита Коларова – „Откъде започва безкраят“ (За книгата на Вл. Луков „Мястото, откъдето започва безкраят“, 2012 г.), статия, ел. сп. „Литературен свят“, бр. 49, март 2013 г.[28]
  • Диана Димих – „Пратка от Миража“ (Владимир Луков, „Мястото, откъдето започва безкраят“, 2012) – в книгата на Диана Димих „Мерак за хубаво“, издателство „Пропелер“, София, 2013 г., стр. 112 – 113
  • Красимира Василева – „„Милост искам, а не жертва!“ Или как да обичаш другия“ (За библейските мотиви в „Слънчевият човек“ от Вл. Луков), статия, ел. сп. „Литературен свят“, бр. 60, март 2014 г.[29]
  • Мария Узунова – „Владимир Луков по пътя си изтъкан от фибри“ (За поетичната книга на Вл. Луков „Фибри от безкрая“, 2011 г., статия)[30]
  • Атанас Ганчев (поет) – „На слизане от планината (Дискурсивен поглед към лириката на Владимир Луков, „Следи от вятър“, 2007 и „Фибри от безкрая“ 2011, ИК „Пропелер“, София, статия[31]
  • Атанас Ганчев (поет) – „Колизиите на духа или единствено възможното бягство от свобода е в прегръдките на Бог! (Ракурсивен поглед към мемоарно-философския роман на Владимир Луков, „Мястото, откъде започва безкраят“, том втори, изд. „Пропелер“, 2014 г., статия[32]
  • Георги Николов (критик) – „По трънливия път на съвестта“ (Владимир Луков, „Народът, учителят, писателят“, Пропелер, 2015 г.), в. „Дума“, 01. 08. 2015 г., бр. 175, статия)[33]
  • Проф. д-р Стефан Влахов Мицов – „Поезия, която изследва света пряко човешката същност“ (Предговор на македонското издание на книгата на Вл. Луков „Сончев поjас“, Изд. Матица македонска, Скопие, 2016 г. стр. 5 – 7)[34]
  • Лили Палазова – Слънчев човек: Своята жизнена философия Владимир Луков разкрива в поезията си, очерк, в. „Втора младост“, 22 август 2016 г., бр. 34
  • Александра Юруковска (Република Северна Македония) – „Слънчев пояс / Към книгата на Владимир Луков „Слънчев пояс“, Издателство „Матица македонска“, Скопие, 2016 г.“, рецензия)
  • Проф. д-р Стефан Влахов Мицов – „Слънчевият пояс на спасението“ (Рецензия за българското издание на стихосбирката на Вл. Луков „Слънчев пояс“, 2019 г.)[35]
  • Проф. дфн Симеон Янев – Атипичният поет[36] Владимир Луков, студия, публикувана в книгата на Вл. Луков „Овечностено време“, ИК „Пропелер“, София, 2020 г., стр. 100 – 122)
  • Александра Юруковска (Република Северна Македония) – Филозовско-интимистички стихови (Кон Сончев поjас од Владимир Луков, Матица македонска 2016 г.), статия, публикувана в литературно-критичната книга на Александра Юруковска „2 минути и 40 реда“, Скопие, Матица македонска, 2021 г., стр. 85

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Грамота и значка на Министерството на образованието „За педагогическо майсторство“, 1981 г.
  • Награда на Съюза на свободните писатели в България „Народни будители" – 2006 г. за поетичната книга „Сверка на сетивата“; 2012 г. за прозаичната книгата „Мястото, откъдето започва безкраят“ и за цялостно творчество; 2014 г. за втория том на книгата „Мястото, откъдето започва безкраят“
  • Награда за цялостно творчество „Златното клонче“ (2012) на сайта artnovini.com
  • Награда „Григор Пърличев“ на Съвета на международната среща на литературните преводачи – гр. Тетово, Република Северна Македония, 2015 г. – за превода на книгата с избрани стихотворения на македонския поет Раде Силян „Зло време“, издадена през 2014 г. от Издателство „Богианна“, гр. София
  • Награда „Възроденият феникс“ на Съюза на свободните писатели в България за цялостно творчество и по случай 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност (2018)
  • Почетен знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност (2018)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ (Махала Долни Дупини)
  2. ↑ Кой кой е в България,1998, справочник, съставители Никола Кицевски и Райчо Радулов, ИК. „Труд“, София 1998, биографична справка за Владимир Луков, с. 421
  3. ↑ Кой кой е в българската култура, справочник, Изд. „Славена“, 1998, Научно-издателски съвет: проф. д-р Тончо Жечев и колектив, творческа справка за Владимир Луков, с. 303
  4. ↑ (Владимир Луков, Мястото, откъдето започва безкраят; Турчинът)
  5. ↑ [ https://tu-sofia.bg/schools/1 (Технически университет - София, УКТЦ - Правец)]
  6. ↑ Местни власти (мандат 1999 – 2003 г.), справочник (фотоалбум), Изд. Национално сдружение на Общините в България, София, 2000 г., с. 51
  7. ↑ (Владимир Луков – творческа биография)
  8. ↑ Атлас на българската литература (1944 – 1968), проф. дфн Симеон Янев, Петя Колева, Пловдив, ИК „Жанет 45“, 2008 г., с. 508
  9. ↑ (Светият път – поезия от балканските народи) // Архивиран от оригинала на 2021-10-19. Посетен на 2021-04-01.
  10. ↑ (сп. „Современост“, гр. Скопие – 2008 г., бр. 2; 2013 г., бр. 2; 2018 г., бр. 3)
  11. ↑ (сп. Книжевно житие, Скопие, 2019 г., с. 109)
  12. ↑ (Revue Périodique, Paris, 2011 г., бр. 65 и 2016 г., бр. 100)
  13. ↑ (Azahar, revista poetica – № 89, 2017 г., с. 99, Испания)
  14. ↑ Луков в La lupa literaria de Magda Bello)[неработеща препратка]
  15. ↑ (Магията на словото, Кипър)
  16. ↑ (Владимир Луков. „Мястото, откъдето започва безкраят“)
  17. ↑ (Владимир Луков – Да сме и да не можем да не сме с проф. Симеон Янев)
  18. ↑ Вл. Луков, „Формиране на изследователски качества у учениците...“, сп. „Обучението по география“, Министерство на народната просвета, София, 1981 г. бр. 3., с. 10 – 16
  19. ↑ (Проф. дфн Симеон Янев – Ти бъркаш в раната...)
  20. ↑ (Владимир Луков, Овечностено време)
  21. ↑ (Доц. д-р Константин Попов, С неутолима жажда за светлина)
  22. ↑ (От цяло ято гълъби един е бял...)
  23. ↑ (Стоян Вълев, Стихотворение, което разтърсва)
  24. ↑ (Станислав Марашки, Следи от вятър и поезия)
  25. ↑ (Христо Черняев, Следи от вятър)
  26. ↑ (Георги Н. Николов, Метафизика на властващата доброта)
  27. ↑ (Георги Н. Николов, Човекът-феникс в праха на материята)
  28. ↑ (Анита Коларова, Откъде започва безкраят)
  29. ↑ (Красимира Василева, „Милост искам, а не жертва!“ Или как да обичаш другия За библейските мотиви в „Слънчевият човек“ от Владимир Луков)
  30. ↑ (Мария Узунова – Владимир Луков по пътя си, изтъкан от фибри)
  31. ↑ (Атанас Ганчев, На слизане от планината)
  32. ↑ (Атанас Ганчев, Колизиите на духа или единствено възможното бягство от свобода е в прегръдките на Бог!)
  33. ↑ (Георги Н. Николов, По трънливия път на съвестта)
  34. ↑ (Проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, Поезия, която изследва света пряко човешката същност)
  35. ↑ (Проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, Слънчевият пояс на спасението)
  36. ↑ (Проф. дфн Симеон Янев, Атипичният поет. Цената на самобитността)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Луков&oldid=12157396“.