Владимир Балючев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Балючев
български журналист
Васил Сеизов с Георги Боршуков, Емил Коралов, Владимир Балючев в Белград, 1943 година. Източник ДА „Архиви“
Васил Сеизов с Георги Боршуков, Емил Коралов, Владимир Балючев в Белград, 1943 година. Източник ДА „Архиви“

Роден
1912 г.
Починал
1996 г. (84 г.)

Владимир Илиев Балючев е български журналист, писател, политик и общественик от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1912 година в костурското село Жужелци, тогава в Османската империя, в семейството на дееца на ВМОРО Илия Балючев. След 1920 година семейството му се преселва в Пловдив. Работи дълги години като журналист. Работи дълги години като журналист и е деец на БЗНС. Започва журналистическата си кариера като сътрудник на пловдивския вестник „Юг“ в 1929 година. В следващата 1930 година е редактор и уредник на пловдивския вестник „Победа“.[1][2] Изивкан е да работи в София като журналист след изобрната победа на БЗНС и Народния блок, тъй като в столицата започва да се издава земеделският вестник „Време“, където работи от 1931 до 1934 година.[2]

През ноември 1932 г. е член на журналистическа делегация в Италия, която има среща с Мусолини, папа Пий ХІ и посланик Иван Вълков.[3]

От 1935 до 1938 година работи във вестник „Орач“.[1]

Член е последователно на Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България. При сливането им, Балючев е сред съучредителите на Съюза на българските журналисти в 1944 година. Влиза в състава на Централната контролно-ревизионна комисия на СБЖ.[2]

От 1945 до 1950 година работи във вестник „Земеделска организация“. Сътрудничи и на „Литературен глас“, вестник „Заря“, вестник „Свобода“ и други.[1] Редактор е на „Земеделска защита“, орган на Общия земеделски професионален съюз.[2]

Автор е на автобиография, публикувана в 1973 година.[1]

Умира в 1996 година.[1][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Пътеводител по фондовете личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, част 1. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. с. 65.
  2. а б в г Български журнлист: орган за Съюза на българските журналисти, том 36. Съюз на българските журналисти, 1994. с. 34.
  3. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 43.