Владимир Бехтерев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Бехтерев
Bulla bekhterev v.jpg
Роден 20 януари 1857
Сорали Руска империя
Починал 24 декември 1927 (на 70 г.)
Москва СССР
Владимир Бехтерев в Общомедия

Владимир Михайлович Бехтерев е руски невропатолог, физиолог, психолог, основоположник на рефлексологията и патопсихологията в Русия и академик. Доброволец и военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Владимир Бехтерев е роден на 20 януари 1857 г. в с. Сорали, Елабуцки уезд, Вятска губерния. Семейството е на дребен служител от старинния дворянски род Бехтеревых. Завършва Вятската гимназия.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | edit source]

В началото на Руско-турската война (1877-1878), двадесет годишния Владимир Бехтерев се записва доброволец в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров. Служи в България в лазарета на XVI- а Пехотна дивизия. Едновременно е военен кореспондент на в-к „Северный вестник“. В началото на зимата на 1877 г. поради заболяване се завръща в Русия и продължава образованието си в Санкт Петербургската медико-хирургична академия.

Път в науката[редактиране | edit source]

Специализира психични заболявания в клиниката на професор Мержеевски, както и в Германия, Австро-Унгария и Франция(1884). През 1881 г. защитава докторска дисертация. Доцент и ръководител на катедра в Санкт Петербургската медико-хирургическа академия (1881) и професор в Казанския университет (1885). Основател на „Неврологичен вестник“. Член на медицинския съвет при Министерството на вътрешните работи (1894) и Военния министър (1895). През 1908 г. основава „Психоневрологическия институт“. Тук създава собствена школа и обучава стотици ученици.

Научни приноси[редактиране | edit source]

Автор на фундаментални трудове :„Проводящие пути спинного и головного мозга“, „Основый учении о функции мозга“, „Обяективная психология“. Бехтерев е най-известен с работата си върху асоциираните рефлекси (обикновено наричани с термина на Павлов „условни рефлекси“). Работейки по едно и също време с Павлов, Бехтерев дава нов живот на областта. Докато Павлов се занимава предимно със секрециите от жлезите, Бехтерев обуславя реакциите на моторното отдръпване с лапата на куче и ръката на човек. Той използва и такива рефлекси като внезапния допир на ръката до нещо студено, което предизвиква рефлекса на секване на дъха. Бехтерев смята асоциирания рефлекс за основата на цялото поведение и работи с речта като комплексен рефлекс. Джон Уотсън се позовава на немско/френския превод от 1913 г. на книгата на Бехтерев в президентското си обърщение към конгреса на Американската психологическа асоциация през 1915 г. — време, когато е имало само няколко преведени статии на Павлов. Независимо от по-екстензивните методи на Бехтерев, Павлов е по-всеобхватен и има по-стимулиращи идеи.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998
  • Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", С., 1986, с. 47

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.