Владимир Буковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Буковски
Влади́мир Константи́нович Буко́вский
Vladimir Bukovsky small.jpg
Роден 30 декември 1942 г. (72 г.)
Професия писател, политик
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Великобритания Великобритания
Флаг на Русия Русия
Политика
Партия "Интернационал сопротивления"
Убеждения антикомунизъм, десидентство
Владимир Буковски в Общомедия

Владимир Константинович Буковски (на руски: Влади́мир Константи́нович Буко́вский), *30 декември 1942) е бележит съветски дисидент и писател. Той е сред първите, които открито говорят за практиката на изпращане на политически затворници в психиатрични клиники от съветската власт. Буковски прекарва повече от 12 г. в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии, използвани от съветския режим като специализирани затвори.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Буковски е роден в гр. Белебей, Башкирия, където семейството му е евакуирано от Москва по време на Втората световна война. Син е на известния съветски журналист и писател Константин Буковски. След завръщане от евакуацията учи в Москва. След като чува доклад на Никита Хрушчов за сталинските престъпления, 14-годишният Владимир става убеден противник на комунистическата идеология. Първият му конфликт с властите е през 1959 г., когато е изключен от училище за разпространяване на самиздат. Продължава образованието си във вечерно училище. Завършва неврофизиология в Кеймбридж и Станфорд.

Активизъм и арести[редактиране | редактиране на кода]

През май 1963 г. е арестуван за 1-ви път за организиране на поетични срещи в центъра на Москва (близо до паметника на Маяковски). Официалното обвинение е за опит за разпространение на забранена антисъветска литература — югославската книга на Милован Джилас „Новата класа“. Признат е за невменяем и изпратен за принудително лечение в психиатричната клиника в Ленинград от юни 1963 до февруари 1965 г.

През декември 1965 г. Буковски организира демонстрация на Пушкиновия площад в Москва в защита на писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел. 3 дни преди плануваната демонстрация Буковски е арестуван, след което е държан затворен без обвинение в различни психиатрични клиники до юли 1966 г.

През януари 1967 г. е арестуван за организиране на демонстрация в защита на Александър Гинзбург и Юрий Галансков и други дисиденти. Освободен е през януари 1970 г.

През 1971 г. Буковски успява да предаде на Запад повече от 150 страници доказателствен материал за репресиите над политически неудобните в специализирани психиатрични клиники в Съветския съюз. Информацията привлича вниманието на правозащитници от цял свят (включително вътре в страната) и става повод за последвалия му арест по-късно същата година. На процеса през юли 1972 г. Буковски е обвинен в уронване на престижа на съветската психиатрия, контактуване с чуждестранни журналисти, притежаване и разпространение на самиздат, за което е осъден на 7 г. задържане — първите 2 г. в затвор и 5 г. в заточение.

Докато е под арест в политически лагер, заедно със своя сълагерник психиатъра Семьон Глузман, успява да напише книгата „Ръководство по психиатрия за другомислещи“ (Пособие по психиатрии для инакомыслящих), която е предназначена да помага на други дисиденти в борбата им против правителствените репресии.

През 1976 г. Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет.

През 1977 г. се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва Кеймбриджкия университет със специалност „Неврофизиология“. През 1980-те год. активно се занимава с антикомунистическа дейност и оглавява международната антикомунистическа организация "Интернационал сопротивления", в която влизат 49 партии и движения.

През 1991 г., малко преди разпадането на СССР, Владимир Буковски се завръща в Москва и получава руско гражданство. Има мнения, че в хода на подготовката за избори за президент на Русия, през 1991 г. Борис Елцин гледа на него като на потенциален вицепрезидент,[1] [2] но в крайна сметка се спира на Александр Руцкой.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Задържаха руския дисидент Владимир Буковски за "неправилно пресичане". // netinfo.bg. Посетен на 2008-04-11.
  2. Накъде върви Русия?. // Eurochicago. Посетен на 2008-04-11.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]