Владимир Висоцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За командващия Северния флот на Русия вижте Владимир Висоцки (адмирал).

Владимир Висоцки
руски поет, певец, актьор и писател
Vysotskypic.jpg
Роден: 25 януари 1938 г.
Москва, Русия
Починал: 25 юли 1980 г.
(на 42 г.)
Москва, Русия

Актьор:
IMDB: 0904584

Поет:
Творчески период: 1959 г. - 1980 г.
Теми: любовна лирика, балади, политика, сатира

Музикант:
Творчески период: 1959 г. - 1980 г.
Инструмент: китара
Вид глас: баритон
Издаван от: Мелодия

Владимир Семьонович Висоцки (на руски: Владѝмир Семёнович Высо̀цкий) е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз.

Личност и дело[редактиране | edit source]

След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.

Биография[редактиране | edit source]

Семейство и детство[редактиране | edit source]

Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва в семейство на служещи.

Родители: Семьон Владимирович Висоцки, роден през 1915 в Киев. Майка: Нина Максимовна Висоцка, родена през 1912 в Москва. Завършва преди войната тогавашната школа за чужди езици в Москва със специалност преводач от немски език. Когато започва Великата отечествена война, баща му тъкмо е завършил телеграфо-пощенски техникум и заминава на фронта. През есента на 1941 година Владимир Висоцки и майка му са евакуирани в гр. Бузулук, Чкаловска (сега Оренбургска) област, заедно с Московската парфюмерийна фабрика „Свобода“. Връщат се в Москва през 1943 година. Постъпва в първи клас на 273-то училище „Шчербаковски“. Отначало живеят на улица „Первая Мешчанская“, в жилището на семейството на майка му. През 1946 родителите му официално разтрогват брака си. От 1947 до 1949 година учи в руско училище в Германия — до пети клас, където е с баща си, тогава военнослужещ, изпратен на работа там, и с втората му съпруга — Евгения Степановна. Учи и в музикална школа, където прави първи стъпки в музикалното си образование.

През август 1949 бащата е назначен в Северокавказкото военно окръжие, в град Краснодар. Месец по-късно е преместен в Киевското военно окръжие. Владимир Висоцки и Евгения Степановна се завръщат в Москва, на улица „Болшой Каретной“. Там Висоцки постъпва в пети клас на 186-то училище в Коминтерновски район и там завършва десети клас през 1955 година. През 1952 става комсомолец, член е на косомолското бюро и редактор на стенвестника в десети клас. През 90-те години сградата на това училище става сграда на Министерството на правосъдието на РСФСР.

В десети клас Висоцки посещава драматичния кръжок при Дома на учителя „Горки“, ръководен от артиста от МХАТ Владимир Богомолов, забелязал пръв актьорските му заложби. Счита се, че той го е посъветвал да постъпи в театрална студия (според Игор Кохановски, съученик на Висоцки, както и според автобиографични разкази) [1].

Следване[редактиране | edit source]

Постъпва във факултета по механика на Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“ (МИСИ) през 1955 г.

През 1956 година постъпва в класа за актьори на Школата-студия на МХАТ (Московски художествен академичен театър) „Немирович-Данченко“, Москва, където е студент до 1960 г.

На първия кръг на приемните изпити има оценка „Отличен“ по история на народите на СССР и по чужд език. Получава „Добър“ на темата по руски писмен. Няма нанесена оценка по специалността от приемните изпити в учебния му картон. Комисията е дала заключение: „Слух - добър, ритъм - добър, певчески глас - няма“. Усложненията по време на изпитите се получават заради хрипливия му глас. Висоцки посещава професор-отоларинголог, който му дава документ, че гласните му струни са нормални и гласът му може да се обработва.[2] За подготовката на курса, в който участва Висоцки в Школата-студия на МХАТ определящо значение имат преподавателите П. В. Масалски и А. М. Комисаров. В. И. Богомолов, при когото Висоцки се занимава още като ученик, им преподава актьорско майсторство.

В трети курс Висоцки участва в ролята на Порфирий Петрович в откъса от сцената между Разколников и Порфирий Петрович от „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Художественият съвет на театралния институт дава похвална оценка за това участие на Висоцки, с което той разкрива нова, неподозирана страна от своя талант. Дотогава за познатите си е възприеман като комедиен актьор. Приеман е за „душата“ на курса. Импровизира злободневни местни теми в песни и диалози, изпълнявани пред публика от селища, разположени в целините, където студентите изнасят концерти след завършване на трети курс. В дипломните спектакли на своя курс Висоцки играе Бубнов в спектакъла „На дъното“ от Горки, Боркин - в „Иванов“ от Чехов, Сиги - в „Златното момче“ от К. Одетс, постановка на И. М. Тарханов.

Трудова дейност[редактиране | edit source]

  • 1960-1961 г. - актьор в театър „Пушкин“, Москва
  • 1961-1964 г. - актьор по договори с киностудиите в страната
  • 1964-1980 г. - актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва

Бракове[редактиране | edit source]

  • Бивша съпруга Изолда Константиновна Висоцкая, родена през 1937 година в град Горки. Актриса. Бракът е разтрогнат през 1965 година.
  • Бивша съпруга Людмила Владимировна Абрамова, родена през 1939 година в Москва. Бивша актриса.
  • Съпруга: Де Полякоф Марина-Катрин. (Полякова Марина Владимировна, Марина Влади). Родена през 1938 в Париж, киноактриса във Франция.


След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да напуска родната си страна и да пътува най-вече до Франция и САЩ. От втория си брак с Людмила Абрамова има двама синове - Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).

Смърт и признание[редактиране | edit source]

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 година. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар.

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.

Творчество[редактиране | edit source]

Актьорска дейност[редактиране | edit source]

Песни и записи на грамофонни плочи[редактиране | edit source]

Поетично творчество[редактиране | edit source]

Проза[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. Демидова, Ала. Висоцки - какъвто го познавам и обичам. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1990, с. 20-37.
  2. Демидова, Ала. Висоцки - какъвто го познавам и обичам. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1990, с. 38