Владимир Воронин (капитан)
Владимир Иванович Воронин (5(17) октомври 1890, Сумский Посад, Карелия - 18 октомври 1952, Диксон, Красноярски край) руски флотски офицер, полярен изследовател.
През 1916 завършва Архангелското морско училище и плава като щурман на различни кораби в Северния ледовит океан. От 1918 е капитан за далечно плаване и участва в първите Карски експедиции.
От 1928 до 1930 е капитан на ледоразбивача "Георгий Седов", с който през 1928 участва в търсенето на екипажа на претърпелия авария дирижабъл на експедицията на Умберто Нобиле, а през 1930 - в експедиция възглавявана от Ото Шмид в Карско море. През 1929 на остров Хукер в о-вите Земя на Франц Йосиф издига съветското знаме и обявява целия архипелаг за съветско владение. На зап адния бряг на острова в залива Тихи, слиза първата група съветски полярници, които построяват метеорологична станция и пристъпват към работа. Воронин успява да достигне на север до 82° 14` с.ш.
От 28 юли до 1 октомври 1932 като капитан на ледоразбивача "Сибиряков" и ръководител Ото Шмид извършва първото плаване за една навигация по Северния морски път от Архангелск до Владивосток, а след това през Йокохама и Суецкия канал на 7 март 1933 завръща кораба в Мурманск.
През 1933-1934 като капитан на ледоразбивача "Челюскин" повтаря пътуването си от 1932.
От 1934 до 1938 е капитан на ледоразбивача "Ермак", а в годините на Великата отечествена война командва кораба "Йосиф Сталин" ("Сибир").
В периода 1946-1947 възглавява китобойната флотилия "Слава" и извършва хидрографски изследвания в северната част на море Уедъл.
От 1948 до смъртта си отново е капитан на ледоразбивача "Йосиф Сталин" ("Сибир"), с който извършва множество рейсове в арктически води.
От 1946 до 1950 у депутат във Върховния съвет на СССР.
Памет [редактиране]
Неговото име носят:
- залив Воронин на Земя Кралица Мод в Антарктида;
- залив Воронин на Баренцово море, част от Руския залив, на западното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
- залив Воронин на Баренцево море, част от залива Черни () на западното крайбрежие на Южния остров на Нова земя;
- залив Воронин на Баренцево море, част от залива Саханин () на западното крайбрежие на Южния остров на Нова земя;
- ледник Воронин на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- ледоразбивач "Капитан Воронин";
- морско училище "Владимир Воронин" в Архангелск;
- нос Воронин () на Брега Джордж V в Антарктида;
- нос Воронин (), най-източната точка на остров Солсбъри в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- остров Воронин () в източната част на Карско море;
- подводна падина Воронин в северната част на Карско море, между остров Ушаков на запад и архипелага Северна земя на изток;
- улици в Санкт Петербург, Беломорск, Северодвинск и Екатеринбург.
Източници [редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г.,стр. 41-42, 46. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Воронин, Владимир Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
