Владимир Георгиев (езиковед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Георгиев.

Владимир Георгиев
български езиковед
Роден
Починал
14 юли 1986 г. (78 г.)

Учил въвВиенски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Институт за български език при БАН
Подпис

Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед, съставител на речници и енциклопедии, ректор на Софийския университет в периода 1951 – 1956 г.

Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за комунистическата реформа на българския правопис.

Главен редактор е на списанията „Български език“ и „Балканско езикознание“, както и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971 – 1986 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Габаре на 3 февруари 1908 г. Завършва специалност „Класическа филология“ в Софийския университет (1930). През 1933 – 1934 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат. През 1939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946 – 1947 година е на специализация в Париж.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Асистент (1931 – 1941), доцент (1936 – 1945).

След Деветосептемврийския преврат (1944) обвинява свои колеги във фашистка дейност. Заедно с Христо Негенцов и Наум Чилев през октомври 1944 година подписва „Предложение за уволнение на преподаватели, обвинени във фашистка дейност“, в което са имената на професорите Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Иван Дуйчев, Веселин Бешевлиев, Димитър Яранов, Константин Гълъбов и Жана Николова.[1][2]

През 1945 година става професор в Софийския университет.

През 1947 – 1948 година е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, през 1948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951 – 1956 година е ректор.

Между 1948 и 1974 година е ръководител на Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.

През 1951 – 1957 година е директор на Института за български език при БАН. През 1952 година е избран за академик. През 1956 – 1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959 – 1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на Единния център по език и литература.

Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“. През 1974 година става главен редактор на Енциклопедия „България А-Я“, а през 1978 година – главен редактор на Енциклопедия „България“, том 1.

Членства и председателства[редактиране | редактиране на кода]

  • Международен комитет на славистите (председател 1958 – 1963; заместник-председател от 1963)
  • Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
  • Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965 – 1967; почетен председател от 1967).
  • Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
  • Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
  • Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
  • Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1932 – „Индоевропейските гутурали“ (монография)
  • 1941 – 1945 – „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
  • 1957 – „Тракийският език“ (монография), Издание на БАН, София
  • 1958 – „Въпроси на българската етимология“ (монография)
  • 1958 – „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1958 – „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
  • 1959 – „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1960 – „Българска етимология и ономастика“ (монография)
  • 1964 – „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
  • 1966 – „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
  • 1969 – „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
  • 1977 – „Траките и техният език“ (монография)

Източници[редактиране | редактиране на кода]