Владимир Гете

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Гете
на френски: Wladimir Guettée'
Wladimir Guettée.jpg
Роден 1 декември 1812 г.
Блоа, Франция
Починал 22 март 1892 г.
Люксембург
Професия духовник, историк
Националност французин
Активен период 1847 - 1892
Подпис Wladimir Guettée signature.jpg
[[commons:Category:Wladimir Guettée|Владимир Гете
на френски: Wladimir Guettée'
]] в Общомедия

Архимандрит Владимир (световно име: Рене Франсоа Гете́, на френски: René François Guettée е доктор по богословие, църковен историк и свещеник, първоначално католически, а впоследствие православен.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 1 декември 1812 година във френския град Блоа, на река Лоара, в небогато семейство. Завършва семинария в родния си град, където изучава богословие и философия. След завършване на семинарията през 1839 г. става свещеники няколко години служи в населени места в епархията на Блоа : Сент Енян сюр Шер, Монришар и Сен Дени сюр Лоар. Под влиянието на своя покровител епископ Фабер, започва през 1847 г. да издава своя многотомен труд "Histoire de l’Église de France" (1847 - 1857).

След Френската революция през 1848 г.) става редактор на местния републикански вестник "Républicain de Loire et Cher", а по късно пристига в Париж, където първоначално се занимава с преподаване на класически езици. Година по късно е назначен за капелан в една от парижките болници.

Парижският архиепископ Сибур в началото покровителства Гете, но след това под натиска на Рим променя отношението си към него. С декрет от 22 януари 1852 г. седмият том на неговата "История на френската църква" е осъден и включен в Индекса на забранените книги. Гете е обвинен в янсенизъм и причастност към галиканството.

През 1857 г. архиепископът забранява на Гете да извършва богослужения в Парижската епархия под предлог, че се числи като свещеник към епархията на Блоа. Впоследствие, след убийството на Сибур, противниците на Гете се опитват да го въвлекат в делото за убийството на архиепископа.

Под влияние на осъждането на неговия труд, и възникналите в тази връзка полемики, Гете започва още по усилено да изучава церковната история и стига да убеждение, че всички текстове, цитирани в защита на папската власт са или лъжливи или извратени по смисъл. В своето списание "Observateur catholique", което започва да издава през 1855 г. и редактира в продължение на 12 години, той доказва, че институтът на папската власт възниква едва през IX век и няма никакво божествено основание. Едновременно с това Гете започва да клони към православието и през 1862 г. подава молба за присъединяване към православната вяра до пристигналия в Париж за освещаване на руската катедрала "Свети Александър Невски" епископ Леонтий. Молбата му е уважена и Гете става православен свещеник. Заедно с руския протойерей Йосиф Василиевич, започва да издава православно списание "L’Union chrétienne", което редактира в периода 1859 - 1891 г. На страниците на списанието Гете в продължение на 30 години води полемика с католически богослови.

Като свещеник на Руската православна църква приема името Владимир. Почти тридесет години Гете служи като свещеник в руската църква в Париж. За своето произведение "Схизматичното папство" (1874 г.) и другите крупни творби по тази тема Владимир Гете е удостоен с титлата доктор на богословието от Светия Синод на Руската православна църква.

През 1875 г. Гете приема руско поданство, като преди смъртта си посочва в своето завещание, че желае да бъде погребан в Русия. Умира в Люксембург на 22 март 1892 г., погребан е в Париж в гробището Батиньол.

Библиография[редактиране | edit source]

Кроме вышеупомянутой многотомной истории французской церкви можно отметить еще следующие труды

  1. "Histoire de l’Église de France" (ib. 1847—1857).
  2. "Essai bibliographique sur les Bossuétines de M. Poujoulat" (1854);
  3. "Jansénisme et jésuitisme" (Paris 1857);
  4. Histoire des jésuites" (ib. 1858—1859), 3 тома;
  5. "La Papauté temporelle, condamnée par le pape Saint-Grégoire le Grand" (1861);
  6. "La Papauté schismatique ou Rome dans ses rapports avec l’Eglise orientale" (ib. 1863);
  7. "Lettres au Père Gagarin touchant l'église catholique orthodoxe et l'église Romaine" (ib. 1863);
  8. "Réfutation de la prétendue Vie de Jésus de M. Renan" (1863—1864), преведена на руски език (СПб. 1864 и Москва 1889);
  9. "De l’encyclique du 8 décembre 1864" (1865, без име на автора);
  10. "Exposition de la doctrine de l'Église orthodoxe et des autres Eglises chrétiennes" (1868), два превода на руски език (Казань 1869 и СПб. 1869);
  11. "Histoire de l'Église depuis la naissance de J. Ch. jusqu'à nos jours" (Paris 1870—1892), недовършен труд,
  12. "La Papauté hérétique" (Paris 1874); 12) Souvenirs d’un prêtre romain devenu prêtre orthodoxe (ib. 1889),

Източници[редактиране | edit source]

  • Архимандрит Владимир (Гетте). Папство как причина разделения Церквей, или Рим в своих сношениях с Восточной Церковью = La Papauté schismatique ou Rome dans ses rapports avec l’Église orientale / Составитель серии М.Б. Смолин. — М.: Издательство «Фонд Имперское возрождение», 2007. — 248 с. — 2000 экз. — ISBN 978-5-9139-9-003-7
  • Dr Wladimir Guettée. Воспоминания римо-католического священника, ставшего священником православным = Souvenirs d'un prêtre romain devenu prêtre orthodoxe. — Paris — Bruxelles: Fischbacher — Veuve Monnom, 1889. — 438 с. (фр.)
  • Jean Paul Besse. Un précurseur. Wladimir Guettée, du gallicanisme à l’orthodoxie. — Monastère orthodoxe Saint-Michel, 1992. — 175 с. (фр.)
  • Thérèse Monthéard. Père Wladimir Guettée et Port-Royal. — Le Mesnil-Saint-Denis: Skit du Saint Esprit, 1992. — 126 с. — ISBN 2-9507360-0-9 (фр.)

Външни препратки[редактиране | edit source]