Владимир Димитров – Майстора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.

Владимир Димитров – Майстора
български художник

Роден
Владимир Димитров Поппетров
Починал

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Работилучител
Кариера в изкуството
Жанрпортрет
АкадемияХудожествено индустриално училище в София
УчителиПетко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка
Направлениеживопис
НаградиДимитровска награда (1950)
Владимир Димитров – Майстора в Общомедия

Владимир Димитров Поппетров – Майстора е български художник от Македония, едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Майстора има принос и като военен художник — създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Петров от Магарево в революционна униформа
Владимир Димитров – Майстора, Илия Бешков и Иван Лазаров със студенти през 1955 година

Прадядото на Владимир Димитров Димитър е свещеник от македонското битолско село Магарево, който емигрира на североизток. Синът му Петър учи в килийно училище в Кюстендил и също става свещеник, като получава енория в село Вирче, Царевоселско, където се жени за Боя от Панчарево. След създаването на Княжество България в 1879 година семейството емигрира в Бобошево, а по-късно във Фролош, Дупнишко. Вторият син на Петър — Димитър се жени за Кана, бежанка от царевоселското село Стар Истевник. Във Фролош се раждат и двете деца на семейството — Владимир Димитров на 1 февруари 1882 година и Йорданка (Данка, 1888 – 1964).[2]

През 1889 година семейството на Димитър и Кана се преселва в Кюстендил, където Владимир Димитров завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 година сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 година посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.

Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) — военен художник в целия поход на 13-и пехотен рилски полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на 7-а пехотна рилска дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

Творби на Майстора в Пловдивска градска художествена галерия

Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.[1]

Между 1911 и 1918 година с прекъсвания заради участието му във войните е учител по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов, а през 1919 година стажува в Трета мъжка гимназия в София.

Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата Копиловци и Шишковци, Кюстендилско

Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Никола Венетов, Христо Досев, Димитър Кацаров, Борис Георгиев, Йордан Гуглев. През 1922 година излага картини от цикъла си „Жътва“, посветен на събирането на житната реколта. През 1923 година работи и в Италия.[1] През 1924 година се установява в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 година. Селяните го наричат „Рисувача“, хазяинът му го сравнява с Иван Рилски, а децата го наричат „Дядо Коледа“. През 1924 година сключва договор с американския сенатор д-р Джон О'Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.[3] През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (около 1925 – 1935), „Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско“ (около 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (около 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (около 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (около 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“' (около 1935 – 1938), „Копачки“ (около 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938) и други.

От 1930 до 1951 година работи като учител в кюстендилските села. До 9 септември 1944 година членува в дружество „Родно изкуство“ и в Дружеството на художниците в България, а след това – в Съюза на българските художници. Член е на Българската комунистическа партия от 1946 година.[4] Като член на Националния комитет за защита на мира участва в конгреси във Вроцлав, Париж и Варшава.

Умира на 29 септември 1960 година в болницата ИСУЛ в София.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни
  • 1922 – Манежа в София
  • 1925 – Художествената академия в София
  • 1927 – Художествената академия в София
Общи
  • 1916 – Берлин
  • 1922 – Рим
  • 1925 – Прага

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • "Автобиография; Родословие на Владимир Димитров Майстора"
  • Борис Колев. Владимир Димитров – Майстора. София: Български художник, 1955.
  • Boris Kolev. Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955.
  • Vicho Ivanov. Vladimir Dimitrov – der Meister: 1882 – 1960. Sofia: Sofia-Press, 1968.
  • Георги Ст. Димитров. Владимир Димитров – Майстора и българската критика. София: Септември, 1982.
  • Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. София, 1989.
  • Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ІІІ, 1991.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 384- 386.
  2. Милев, Иво. Владимир Димитров – Майстора : Биография. Книгомания, 2022. ISBN 9786191953363. с. 29.
  3. Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, Българска енциклопедия, С., 1936, Т. 1.
  4. Енциклопедия А-Я, С., БАН, 1974, с. 231.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]