Владимир Димитров – Майстора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владимир Димитров.

Владимир Димитров – Майстора
български художник
Владимир Димитров – Майстора 
Роден: 1 февруари 1882 г.(1882-02-01)
Фролош, България
Починал: 24 септември 1960 г. (на 78 г.)
София, България

Владимир Димитров – Майстора е изтъкнат български художник. Едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване.

Биография[редактиране | edit source]

Владимир Димитров – Майстора, Илия Бешков и Иван Лазаров със студенти през 1955 година

Владимир Димитров Поппетров e роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други).

По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села – Шишковци, Дивля, Раждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925-1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928-1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930-1935), „Жетварка“ (1930-1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930-1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935-1938), „Копачки“ (ок. 1935-1938), „Селско момиче сред макове“ (1935-1938) и други.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. София, 1989.
  • Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ІІІ, 1991.

Външни препратки[редактиране | edit source]