Владимир Ленин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ленин.
|
||||||||
Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин, е руски революционер,от руско-еврейско-чувашки произход, водач на болшевишката партия, пръв министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името ленинизъм. След Октомврийската революция е водач на Руската съветска федеративна социалистическа република, а от 1922 - де факто лидер на СССР. Обявен е от списание Тайм за една от стоте най-влиятелни личности на 20 век.[1]
Съдържание |
[редактиране] Произход и семейство
Владимир Илич Улянов е роден в Симбирск, Руска империя, на 22 април 1870 стар стил, 10 април по нов стил. Син е на учителя Иля Николаевич Улянов и Мария Александровна Улянова. Баща му е учител[източник?], а майка му е дъщеря на лекаря Александър Бланк. Като цяло Ленин има разнообразен етнически произход - според историка Дмитри Волкогонов предците му са били от руски, мордовски, калмикски, чувашки, еврейски, шведски и волжко-германски произход. Ленин е изповядвал руско православие.
През 1886 баща му умира от мозъчен кръвоизлив. На следващата година, през май 1887, най-големият му брат Александър е арестуван и обесен заради участие в заговор срещу цар Александър III. Сестра му Ана, която е била заедно с брат му по време на ареста, е изгонена от дома им и изпратена да живее в Кокушкино. Това повлиява силно на Ленин, и е един от основните мотиви за революционната му дейност. Той е приет в Казанския държавен университет, и скоро след това се ориентира към марксизма. Присъединява се към студенстки протести, което води до ареста му. Впоследствие е изключен от Казанския университет заради политическите си убеждения. По-късно му е разрешено да продължи образованието си в Санктпетербургския университет. През януари 1892 завършва право с отличие. Ленин изпъква и с познанията си по латински и гръцки, и научава немски.
[редактиране] Революционна дейност
[редактиране] Революция през 1917
През 1917 г. е ръководител на Октомврийската революция (7-ми ноември по нов стил), довела до установяване на нова обществена система в Русия, характерна с централно планирана икономика, тоталитарна еднопартийна власт.
На 8 ноември 1917 г. е избран за председател на Съвета на народните комисари. Една от първите му задачи е подписването на Брест-Литовския мирен договор с Германия на 3 март 1918. В управлението на Русия Ленин въвежда тезата за "диктатура на пролетариата". На 30-и август 1918 г. срещу него е извършено неуспешно покушение от есерката Фани Каплан. Той оцелява, но се приема, че неизваденият куршум от тялото на "вожда" е причина за влошаване на здравето му.
[редактиране] Глава на Съветския Съюз
[редактиране] Вътрешна политика
След революцията извършва репресии срещу частта от интелигенцията, противопоставяща се на реформите му. При неговото управление започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите концентрационни лагери, станали известни по-късно под управлението на Сталин като ГУЛАГ. Същевременно Ленин успява да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат на Русия посредством системата на "военния комунизъм". Под негово ръководство са отблъснати интервентските войски на Антантата и са разгромени белогвардейските армии в Гражданската война в Съветска Русия. През 1921 г., с цел да изведе страната от тежката следвоенна икономическа криза, Ленин предлага въвеждането на т.нар. Нова икономическа политика (НЕП), в която има елементи на дребно пазарно стопанство. Чрез НЕП се постига раздвижване на търговските връзки и създаването на данъчен контрол върху тях. С развиването на едрата и лека промишленост и държавната търговия НЕП става излишно, създаващо буржоазия, бреме и е отменена от Сталин.
[редактиране] Външна политика
Ленин е основоположник на първата в света "държава на работниците и селяните". Милиони хора по света са вдъхновени от примера на Съветска Русия и се опитват да го следват - това се насърчава и от официалната политика на СССР за осъществяване на политиката на износ на революция по целия свят.
В самото начало на управлението на Ленин на дотогава подвластните на Руската империя народи е дадена възможност за самоопределение в национални държави. Скоро обаче почти всички новообразувани държави - Финландия, Украина, кавказките републики са овладени от враждебни на Съветска Русия правителства, които започват война срещу нея. Това кара Ленин да промени отношението си по въпроса и след завоюването на някои от тези страни от Червената армия да ги присъедини към ново държавно обединение под доминацията на Русия - Съветския съюз.
[редактиране] Смърт
Ленин умира на 21 януари 1924 г., като през последните две години преди това е на практика неработоспособен, получава удар и прекарва времето си в инвалидна количка в градчето Горки край Москва. По инициатива на Сталин е държан откъснат от текущите събития. В едно от последните си напътствия, Ленин диктува т.нар. "Писмо до Конгреса", в което съветва своите съмишленици да сменят Сталин от поста "генерален секретар на ВКП(б)", тъй като е особено властолюбив. Текстът на писмото е държан в тайна от обществеността, вкл. и от състава на Конгреса на болшевишката партия и става известен едва при последното издаване на събраните съчинения на Ленин (55 тома) по времето на Горбачов.
След смъртта му, по предложение на Сталин, Ленин е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад.
- виж Страница== Годините след Ленин ==
[редактиране] Бележки
| Държавни глави на Русия | ||
| Руски князе (1283–1547) | Даниил Московски • Юрий III • Иван I • Симеон • Иван II • Дмитрий Донски • Василий I • Василий II • Иван III • Василий III • Иван IV |  |
| Руски царе (1547–1721) | Иван IV • Фьодор I • Борис Годунов • Фьодор II • Лъже-Дмитрий I • Василий IV • Михаил Романов • Алексей Романов • Фьодор III • Иван V • Петър I |  |
| Императори на Русия (1721–1917) | Петър I • Екатерина I • Петър II • Анна • Иван VI • Елисавета • Петър III • Екатерина II • Павел I • Александър I • Николай I • Александър II • Александър III • Николай II |  |
| Лидери на Съветския съюз (1917–1991) | Владимир Ленин • Йосиф Сталин • Георгий Маленков • Никита Хрушчов • Леонид Брежнев • Юрий Андропов • Константин Черненко • Михаил Горбачов |  |
| Президенти на Русия (1991–) | Борис Елцин • Владимир Путин • Дмитрий Медведев |  |
